Преди три години на 20.01.2014, в навечерието на 40-тия ми рожден ден влязох в Зоната. Доста скептично настроена, но всъщност това се оказа най-щастливия ми ден. Няма да крия, че имах много трудности и особено в първите месеци ми идваше да захвърля всичко. Не го направих и това e резултата:
Няколко дни преди да навърша 40 години, на 20.01.2014 реших да вляза в Зоната. Ако трябва да бъда честна, дълго преди това все гледах, четях, рових из интернет пространството, но все не се решавах. Дори няколко пъти гледах интервюто на Руслан Мъйнов за неговото пребиваване в Зоната. Но, мислех си че е прекалено сложно и че просто времето няма да ми стига. Пък и не вярвах, че с толкова ядене на ден човек може да отслабне. Но, ето че сакралната дата на навършване на една солидна възраст наближаваше и дъщеря ми (да е жива и здрава) оказа лек натиск върху нерешителността ми и … понеделник, 20.01.2014, беше поставено началото. Купих си домакинска везна и кантар, записах килограмите си – 85,6 (бях ужасена….) и се започна голямото теглене на продукти. За да ми помогне в трудната задача, дъщеря ми реши и тя да се храни зоново… да не съм сама в трудното начинание.
Няма да крия че първите няколко седмици, особено първата седмица, не беше лесно с мен да се живее – доста изнервена, с непрекъснато сноване между хладилника, везната, компютъра. С две думи – не беше лесно да се живее с мен, идваше ми да убия някого – в частност дъщеря ми, че ме нави на тази лудост. Постепенно обаче графика на гласене на обяд, закуски и вечеря някак си от самосебе си се нагоди към забързания ми начин на живот и нещата потръгнаха гладко. Дори започнах да приготвям топла храна, започнах да смятам и да балансирам рецепти, дори си направихме зонова пица! И между другото килограмите ми бавно, но сигурно слизаха надолу. Не можех да повярвам – та аз ядях пет пъти на ден…
С ръка на сърцето си признавам, че често ми се случваше да прегреша – особено по празници и семейни събирания. Но се успокоявах от прочетеното, че Зоната е като колелото – паднеш ли, ставаш, качваш се на колелото отново и продължаваш.
Имаше и много трудни моменти – подигравки от страна на най-близките ми, че си ходя с везната навсякъде, финансови проблеми, които не са чужди на никого, но някак си /сега като се замисля не зная точно как/ успявах да балансирам храненията си. И резултатите не закъсняха – размерите на дрехите ми прогресивно намаляваха, това означаваше нов разход за дрехи….но с радост го правех.
А кантара не винаги беше на моя страна, но в края на първото тримесечие като видях минус 9 кг си ударих главата в тавана от радост /в преносен смисъл де…/. И като ме обхвана един ентусиазъм за готвене и измисляне на рецепти….комбинирах всевъзможни неща и се получаваха едни странни вкусове, които Аз и девойката хапвахме с удоволствие.
Интересно се получи, че тъкмо дойде сезона за активизиране на сенната ми хрема, запасих се отново с противоалергични, но така и не успях да ги използвам. Другата изненада беше, че болките в кръста, които редовно се появяваха, вече са само спомен…напълно изчезнаха.
Увлякох се в писане. Като финал искам да кажа, че резултата, който постигнах е минус 26 кг и от година поддържам 60 кг /е понякога има 1-2 кг в плюс/, видях и 59,3 кг, но реших да не смъквам повече. Храня се зоново, прегрешавам понякога, но все пак съм човек и всичко човешко не ми е чуждо. Тегленето на везната вече ми е като втора природа, правя го по инерция, пък и съм придобила „самурайска точност” – мога и на око да преценявам грамажите. Чувствам добре, изпълнена с енергия, усмихната и позитивно настроена.
На всички които още са в чуденка по какъв начин да отслабнат и как да се радват на добро здраве, бих казала – Не се колебайте, влизайте в Зоната, ще се справите и ще бъдете горди от себе си и от постигнатите резултати.
Благодаря ви!
и аз искам,но още много неща не са ми ясни….