Меню

Лично

Преди и След спазване на Зоната. Личните истории на хора, успели да се преборят с килограмите по най-безболезнения начин – диета Зоната


Какво е да тежиш 143 килограма?

Какво е да си дебел? Ужасно е да си дебел! Особено, когато кантара ти едвам издържа на натиска от цели 143 килограма! Направо си инвалид! Не можеш да ходиш и едва ли не си свикнал с вечната убийствена болка в краката. А какво правим ако се наложи да бягаш или да клякаш, носейки цели 143 килограма върху себе си? – ми това са близо три торби цимент… Такава тежест би затруднила доста мускулести натури във фитнес залите, а аз се справях с това 24 часа в денонощието.

Преди и След в Зоната

Не искам да навлизам и в темата за домакинството и да споменавам какво зверско предизвикателство е да успееш да изчистиш цялата къщата.

Ами гардероба ми? – не можеш да си купиш дрехи, защото не те хваща номерацията, и удоволствието от „Шопинг терапията“ просто не беше за мен. А в заведенията?- не можеш да седнеш на тесния стол в кафенето, понеже седалката му е като карфичка, направена за кукла „Барби“ и за да бъде страданието пълно- стола разбира се е оборудван и с подлакътници, за да ограничи още повече достъпа до така ценнта седалка. Поръчваш си нещо за хапване, и в момента в който го поднесеш към устата си усещаш как те пронизват осъдителните погледи на съседите по маса…

Сякаш всички те крещяха без глас фрази от рода на „колко си дебела, а продължаваш да ядеш! не знаеш ли какво е оганичение? Думата воля позната ли ти е?, Чувала ли за нещото наречено спорт? и т.н.“ Ее, да, чувала съм за всичко това, но как да им обясня, че каквото и да правeх просто не се получаваше. Пазиш диета, свалиш пет килограма, мине време и разбира се Йо-йо ефекта напомня за себе си и хоп- качиш двойно. После следващата диета, хайде пак колограмите тръгват надолу- нагоре, все си гладен и все си дебел и накрая ти писне, намахаш се колкото ти душа иска, качиш още килограми и пак си гладен… Един затворен порочен дяволски кръг.

Преди и След в Зоната

И когато мечтите ти рухват пред очите ти, когато ти се иска да си слаб и здрав, а става точно обратното, тогава идва ред на отчаянието и депресията. За мой късмет, точно когато нещата станаха наистина много зле, чух за Зоната.

28 май, 2015 година. Никога няма да забравя тази дата, защото от този ден нататък, с бавни но уверени крачки аз започнах да се връщам към живота. След поредната депресираща диета, от която нямах свален и сантиметър, реших да пробвам и зоната. Бях на ръба на отчаянието и смятах това да е последната диета, която пробвам и без да знам съм познала.

Първо изтичах до магазина и си купих книгата. Започнах да чета и направо останах потресена! Докато четях, картинката ми се избистряше в главата, виждах всички грешки които съм правила, идваше ми да зарева с глас, защото е било толкова лесно, и съм била само на едно кантарче разстояние от мечтите си, а съм загубила толкова години! Помолих родителите си да ме подкрепят и да се храним заедно по зоната. Сметнах, че така ще ни е по-лесно, и същевременно полезно за тях.

Докато четях книгата, изникваха разни въпроси из главата ми и реших да потърся допълнителна информация в интернетното пространство, надявайки се да намеря нещо на български език. За мое учудване Гугъл се оказа мой приятел, и веднага откликна на думата „Зоната“. Така попаднах на сайта – Оо, какъв голям късмет. Някой се хванал, сдъвкал всичката информация, направил и таблица, картинки, отговорил на въпроси и какво ли не, а когато открих и форума направо изпаднах в екстаз. Ми там имаше и други хора като мен, които също носеха буквално тежък товар върху плещите си. Това ме мотивира още повече, защото разбрах, че не съм сама.

Преди и След в Зоната

И така, на 28.Май. седнах пред компютъра, отворих таблицата и започнах да правя менюта. Повярвайте ми хора, вдигнах кръвно от зор. Първо – меню за мен, после меню за майка ми, и на края за баща ми…. пишех и смятах като луда, а майка ми стоеше в кухнята, режеше салати и теглеше филета. В крайна сметка киселото мляко се оказа най-голямото ни спасение – нямам измислено меню – ядем мляко. Баща ми след няколко месеца си призна, че мислел киселото мляко за задължително в Зоната преди лягане. Аз не спирах да чета за водата, за айкитата( във форума на Зоната така наричаме трудната за повечето хора дума „Айказаноиди“), четях за рибеното масло, и какво ли още не и главата ми щеше да гръмне от толкова много информация, но не се отказвах, нямах избор и трябваше да успея.

Във форума, при дневниците на всички които спазват Зоната (много полезен раздел) попаднах на дневника на Маня и Мая и ги почнах като прочетни книги. Няма да крия, те бяха моето спасение, когато се чудех какво да измисля за ядене. А рецептите в сайта ми подсказаха, че можем и да си готвим пълноценно без да се лишаваме от нищо – страхотни идеи!

И така, изкарахме ден първи, после два, после три и в един момент започнахме да се оглеждаме – май нещо странно се случваше с нас. Първото нещо беше честото необичайно тичане до тоалетната. След седмица тялото ми се сбогува със задържаните течности, след месец тежах по-малко с цели пет килограма! Странното беше, че имах чуството че съм свалила не пет а двадесет и пет килограма, толкова ми беше леко. В същото време обаче не можех да повярвам, че се храня по пет пъти на ден и бях забравила какво е да си гладен. Никаква логика, нали?

Това лято просто не беше като другите. Изкарах го много по-лесно, жегата не ме мореше толкова много, чувствах се и по- работоспособна. Краката ми се подуваха много по-малко в сравнение с преди, и с всеки изминал ден се чуствах все по- и по- добре. И така, зонувайки неусетно дойде и зимата, за която се подготвихме със зимнинка – благодаря на Мая за съветите които ми даваше.

Положителните промените в мен бяха започнали да стават видими и това не убягна от погледите на моите близки и приятели, които с радост споменаваха този факт, а това от друга страна ме мотивираше още повече. Започнах да усещам дрехите си все по-хлабави. Мислех си- дрехите ли се увеличват или аз се смалявам, Изведнъж осъзнах, че и ходенето на пазар вече не е такъв голям труд за мен, и го правех с удоволствие. Все пак вече съм олекнала с цели 33 килограма!

Спечелих битката и с прахосмукачката, която преди ме изсмукваше до крайност, и след това трябваше да почивам около 3 часа за да събера отново сили. Разбрах и, че сто метра ходене вече не са непреодолими за мен и успешно се справям с това разстояние. Оказа се, че и столчето в кафенето някак си странно се беше уголемило, и вече имаше място и за мен. А най-хубавото беше шопинга- наистина ли дойде момента, в който АЗ да мога да си купя хубава блузка? Да, и още как. Предполагам, че всички тези малки подробности от ежедневието са напълно непознати за хората с нормално тегло, и се надявам да не звуча като фантастичен филм, но това е моята история.

Преди и След в Зоната

И въпреки, че вече съм с 33 килограма по-лека, все още имам доста за сваляне, продължавам да си хапвам зоново, свалям си бавно и славно, и съм уверена в себе си, защото се чувствам прекрасно. Зоната просто се превърна в част от мен, това е моят начин на живот.

Много съм щастлива и за родителите си. Баща ми, който вдигаше кръвно по пет пъти на ден, изведнъж спря. След три месеца се наложи да спрем хапчетата му за кръвно, защото му беше ниско. Благодарение на Зоната успя да се пребори и със сънната апнея, която го мъчеше от години. Майка ми след 6-7 месеца терапия със зона и Омега-3, се похвали че вече не я болят костите, заради които беше постоянно на болкоуспокояващи, и беше стигнала до куцане. Тя свали 15 килограма за една година, и смело мога да кажа, че се подмлади с поне тридесет години. Невероятно, но факт! Сега, въпреки годините си – тя на 70 и той на 72 и двамата стъпват с бодра и уверена стъпка – като младежи. Е, за съжаление Зоната не може да ги направи безсмъртни, но определено им върна доста години и ги подмлади.

Щастлива съм от факта, че съдбата ме срещна със Зоната, че успявам да помогна на родителите си и на себе си, но сякаш искам още нещо…искам всички с подобна на моята съдба да успеят, да усетят какво е да се чувстваш комфортно в тялото си, какво е да НЕ си дебел. За това и аз се опитах да допринеса с нещо, като направих един любителски Блог „Озонка“ с рецепти изчислени по Зоната.

И така, сега след почти две години живот в зоната, мога да кажа, че съжалявам само за едно нещо – че не съм открила този начин/култура на хранене по-рано, защото да си в зоната означава да си в друго измерение. Няма хапче, няма наркотик, няма алкохол или вълшебни отвари, които да ви качат на това ниво. Само Зоната го може – опитайте.

Copyright © 2017 www.vZonata.com

6 мнения за “Какво е да тежиш 143 килограма?”

  1.  

    Браво Катя ти си прекрасен пример за мен и човека който лятото ме подтикваше с ентусиазъм на победител да започна и аз,и от няколко дни я правя дано се справя.Благодаря ти!

    1.  

      Страхотно Кате!Върха!Продължаваме е ще се похвалим с още,а ти ще си останеш наш пример!Успех и напред!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *