В Зоната с минус тридесет килограма

Здравейте, прекрасни и щастливи, нещастни и борещи се, вярващи и невярващи съратници, посветили се на Зоната.

Дойде и моят ред, както на повечето ЗоНбита, постигнали резултати в Зоната, да ви се похваля и да споделя нерадостите и битките, които водех с моето наднормено тегло.

Ще ви разкажа как в началото от малко, симпатично леко наднормено и усмихнато момиче постепенно се превърнах в не дотам симпатично, и накрая в отблъскващо несимпатично същество.

Странно е как човек се променя до неузнаваемост, как неусетно се хлъзга по надолнището и се превръща в жалко подобие на хубавото момиче/момче от преди няколко години. Надявам се всеки от вас, прочел историята ми, да се замисли и да се опита да извади своите причини, да ги изтръгне с корените, че май там се крие всичко. Аз лично за себе си осъзнах, че съм запълвала важни липси с храна. С много храна!

Убедих се, че промяната започва от момента, в който намерим смелост да се замислим и да признаем пред самите себе си, че проблем всъщност има. Голям и сериозен проблем. В моя случай 143 килограмов!

Но има и решение, винаги има решение. Стига човек да е узрял за него.

Ще започна от там, че винаги съм била по-пухкава. Висока съм 176см и преди десетина години тежах 80-85 кг и редовно се подлагах на какви ли не ужасни диети, (чак сега осъзнавам какво съм си причинявала) с които се докарах до 95кг. Благодарение на морковите и краставиците, които хрупах неуморно по цели дни, без да осъзнавам, съм лишавала организма си от важни елементи. Съответно, след всяко поредно безумие тялото ми си отмъщаваше, като наваксваше липсите двойно и тройно.

Предполагам, че това е позната картинка за всички, които са се подлагали на какви ли не диети, с надеждата да се сбогуват с някой друг килограм.

Един ден, лутайки се между всички тези безкрайни диети се случи най-прекрасното нещо в живота ми, благодарение на което съвсем му изпуснах края – забременях! Успокоена от факта, че нося живот в себе си, започнах да ям всичко в буквалния смисъл. Всичко, което ми се яде и колкото ми се яде, когато и където ми се прияде.

Изобщо не се притеснявах. Казвах си „Е, все пак съм бременна всичко ми е позволено сега, после ще му мисля“ Ее, да ама не.

Най-щастливият момент в живота ми- раждането, приключи и аз заковах кантара на 130 килограма. Обратно на очакванията ми, не започнах да свалям, а напротив, прогресивно трупах килограми.

Всичко това гарнирано с безброй извинения пред себе си, че нямам време, пълно обездвижване – не слизах от колата и никакво желание за промяна.

Често се задъхвах, измарях се бързо и гледах да ограничавам движенията до минимум. Дори елемнтарното пускане на прахоскукачка ме затрудняваше, и цялата плуввах в пот. А с пазаренето на дрехи драмата беше пълна. Пазарувах само от магазини за втора употреба, и купувах само това, което ми стане, а не това, което ми хареса.

Тази розова карирана риза на снимката е подарък от една приятелка за миналия ми рожден ден (година и няколко месеца от тогава). Важно е да уточня, че тогава изобщо не можех да доближа предниците една до друга, съответно не я носих и нямам снимки от най-дебелия период на моето съществуване.

И така времето си минаваше, а годинките се нижеха неусетно. Синът ми стана на пет, а аз все още се лутах в своя затворен кръг, като не спирах да се самоунищожавам методично дъвчейки нещо, по няколко пъти на ден. Докато…

Докато не се качих на кантара на една приятелка и изпаднах в ужас от това което видях – цифрата беше 142.600!!! Изплаших се много.

Реших, че дошло времето да се заема сериозно с този мой, наистина голям проблем. Взимайки нещата в свои ръце, пак без да съм на ясно какво правя, отново допуснах същата грешка.

Поредните заблудени диети. Минах през какви ли не щуротии. Червенкова, 90- дневна диета, която опатках за една седмица, после някакви мои импровизации на тема „не на хляба и сладкото“. В края на краищата, нулевите резултати ме доведоха до абсолютна демотивация и тогава стана страшно. Отчаянието ме завладя със страшна сила…тъжна, жалка картинка.

Тогава се запознах случайно със Зоната, четох, четох….стори ми се добре и плахо започнах да си готвя разни рецепти, но тайно. Не казах на никого. Тайно, защото вече ме беше срам, имах фобия от провал, все на диета, все гладна и все по-дебела.

За мое голямо учудване, две седмици по-късно забелязах промяна. Нещата просто започнаха да се случват. Бавно, но и без особени лишения…все едно не съм на диета, а отслабвам. Просто наистина глад няма. Няколко седмици по-късно вече знаех, че съм поела по правилния път и съм открила вълшбния начин как да се отърва от излишния товар.

В началото спазвах Зоната на око и с ръка на сърцето си признавам, че за мен този метод беше много добър преход, защото аз никога не съм харесвала диети от типа „в 8ч. едно варено яйце, в 12ч. 30 грама шунка и еди кво си“. Не съм сигурна, дали щях да обърна внимание на Зоната и да се задълбоча в четене и опознаване на същността на този режим, ако не бях подходила с метода на око.

Най-вероятно щеше да ми се стори прекалено сложна диета и не мисля, че щях да си причиня такъв дискомфорт да си хабя времето и нервите с някви глупости, грамажи, блокове, кантарчета и т.н. Какво е това по дяволите?! Тия хора луди ли са?!?

И сега е момента да кажа на всички, на които Зоната им се струва абсолютно невъзможна за разбиране. Хора, опитайте! Дори да не сте абсолютно стриктни в началото, направете първите крачки. С времето сами ще поискате да сте в центъра й. С мен стана точно така.

Започнах да се интересувам и да се задълбочавам в Зоната все повече и повече, четях, много четях. Попивах всичко и се надъхвах все повече и повече. Така попаднах в групата „Зоната-начин на живот“. Групата, която ме удиви с безрезервната си помощ, отклик и разбиране!!!

Специални благодарности на Маня, Катето, Мая, Данчето, Николина и на всички други, които ме подкрепяха много в началото, когато бях адски несигурна…

И така на 12 ноември 2016 аз започнах да спазвам стриктно правилата, грамажите, вслушвах се винаги какво ми казват момичетата и тогава усетих ИСТИНСКАТА разлика. Бях решена!

Чувствах се пълна с енергия, килограмите някак неусетно се стопяваха, очите ми започнаха да светят! Боже мой, очите ми светеха! Така мотивацията ескалираше с всеки изминал ден. Усетих как започвам да обичам себе си.

В момента, минус 30 килограма! МИНУС ТРИДЕСЕТ КИЛОГРАМА!!! Светя!

В последно време постоянно получавам комплименти колко добре изглеждам и това ме зарежда с приятни усещания и позитивизъм. Истината е, че просто Зоната ме върна към живота, аз просто се събудих от някакъв много дълбок самоубийствен сън.

И така ето ме сега няколко месеца по-късно, свалила 30кг мазнини от тялото си, чувствам се отлично! Просто светя!

Разбира се има още какво да се желае, но аз не бързам за никъде, а и ми е вкусно и приятно в Зоната, въобще не я възприемам като диета. От онези, дето те изтощават докрай и изсмукват и малкото останали сили в тялото ти. Сега се настройвам за спорт, но все още не знам какво, така че приемам предложения от по-опитните в тази сфера. Карам колело от време на време, вървя повече пеша и изкачвам стълби. Също така не се отказвам и от великото упражнение Планк, но признавам си понякога пропускам. За него разбрах от състезанието за зоната, в което участвах. То се провеждаше във форума на сайта.

И другото, което искам да споделя е, че кожата ми изобщо не е увиснала. Абе, казвам ви Зоната е чудо! И аз като много други всеки ден благославям Професор д-р Бари Сиърс, за това, че е дал години от живота си, за да можем да намерим пътя към себе си, да се отървем от излишните килограми и да погледнем по-ведро на живота, който за съжаление е само един и не бива да го живеем свити на кълбо. Поклон!

И малко конкретика:
Качвам се на кантара рядко…горе-долу по веднъж на месец.

През тези 5-6 месеца протеините си набавям основно от белтъци, сирене и месо от време на време (не съм му фен). Въглехидратите ми са главно пресни зеленчуци, по- малко плодове и много рядко печива. Мазнините са ми от маслини най-често, зехтин, авокадо, ядки и тахан. Само зелено, много рядко посягам към оранжево,а към червено съвсем,съвсем рядко.Само когато пия вино.Червено вино, ама те и полифенолите са много важни. Ако някой път по някаква причина ми се яде нещо много, просто слизам от колелото за едно хранене и така.

Така че, пускайте се смело, нещата са във Ваши ръце. А аз ще се радвам неимоверно ако с изповедта си съм успяла да мотивирам дори и само една сродна душа! Дерзайте! Питайте! Опитайте! Вярвайте! Струва си!