Меню

Лично

Преди и След спазване на Зоната. Личните истории на хора, успели да се преборят с килограмите по най-безболезнения начин – диета Зоната


Зоната, която ме върна към живота!

Здравейте приятели! Казвам се Мариана Панова и мисля, че настъпи момента в който и аз да застана в редиците на вталените и изсмукани от Зоната зоНбита (както се наричаме помежду си). И като всички останали, и аз ще вляза в тази изповедалня, за да Ви запозная с моята дългогодишна битка с килограмите, докато търсех светлина в тунела.

Когато се омъжих преди 12 години, се рахождах по земята с приемливите 68 кг. Приятна, леко пухкава и усмихната младоженка. И докато се усмихвах, ми се случи най-голямото щастие – забременях. Толкова бях щастлива, че не усетих как напълно се отдадох на чревоугодника в мен и само в първите четири месеца се сдобих с цели 30 килограма. До края на бременноста подплатих тялото си с още 15 кг, докато не стигнах до замайващите 125 кг. Къде ги побрах, така и не разбрах!

Страшно звучи, нали? Превърнах се в едно отблъскващо ( предимно себе си) същество, подвластно на храната, апатията и омразата към света.

Зоната която ме върна към живота

Това беше период от живота ми, в който имах ужасяващ апетит. Хранех се с най-вкусните вафли, с умопомрачаващи шоколади, с много апетитен хляб и какви ли не вредни, привлекателни и високогликемични въглехидрати (термин, с който не бях особено запозната). Бях вечно гладна, неуморно дъвчех нещо и алчно исках още и още. И колкото повече поглъщах, толкова повече се чувствах изморена. Така, с всеки натрупан килограм намразвах все повече и повече всякакви физически действия.

Например, изкачването на стълби беше една мисъл, от която се задъхвах още преди да изкача първото стъпало. Краката ми така отичаха, че обувките ми изпадаха в ужас при гледката на подутите ми и обезформени крайници. Едвам успявах да се грижа за детенцето ми.
Чувствах тялото си толкова тежко, че желанието ми да се срастна със стол, който може да ме издържи, се засилваше с всеки изминал ден. Гравитацията на Земята беше неописуемо силна към моето тяло.

Сега докато разказвам това, се усмихвам, но по онова време, докато се борех физически с огромного си тяло, ми се налагаше да се боря и с купища страхове и депресии, в които усмивки не могат да виреят.

Страхувах се от налудничевата мисъл, че мъжа ми може да ме изостави заради килограмите, страхувах се, че детето ми ще се срамува с такава дебела Мама, бавноподвижна и вечно намусена. Страхувах се да се погледна и в огледалото, което се беше превърнал в мой неприятел. А кантара беше мой заклет враг!

Срамувах се от хората. Имах чувството, че от където и да мина, на където и да се обърна, всички гледат мен. И то не просто гледат, а те застрелват с нескрито съжаление, и леко прикрито отвращение. Резултата – все по-рядко излизах на вън. Нямах никакво желание да комуникирам с човешки и кльощави индивиди, които няма как да разберат болката ми.

Един ден ме нападна истинско желание за промяна. Реших, че е крайно време да се погрижа за тялото си и сломения в него дух. Започнах да се запознавам с какви ли не диети. Разбира се, започнах с най-известната и популярна 90 дневна диета, с която свалих пет килограма за около месец. Е, да, ама все на диета ли? Реших малко да си отдъхна, и спрях за малка почивка, която почивка ми върна свалените пет кила плюс бонус – три безплатни килограма отгоре.

Зоната която ме върна към живота

От там преминах на следващото изтезание – някаква извратена диетата със зелева супа. Ядях супа и ми се повръщаше от вкуса й. И така, лутайки се из разните диети, всеки път се сблъсквах с поредното разочарование. Пробвах дори гладолечение. Но това, което получих насреща беше пронизващото и болезнено чувство на глад, адско главоболие и някаква депресия, която ме обладаваше все по-нагло. И естествено, след толкова страдания не издържах, и един ден просто се предадох.

Отказах се от всичко, което имаше нещо общо с диетите, и започнах да ям каквото и колкото ми душа поиска. Бях толкова отчаяна, че не ми пукаше какво става с мен.

Дойде обаче един момент, в който започнах да усещам, че онова нещо – здравето ми, за което май не се сещах, започна да се клати и да става доста нестабилно. Започнах да вдигам високо кръвно. Последваха периодични и ужасни сърцебиения, придружени с треперене на цялото ми тяло. Вечер не можех да спя, защото чувствах, че се задушавам. И най-омразното ми, колкото и смешно да прозвучи, хърках като дъскорезница. Непростимо за млада жена като мен. Но всъщност историята с хъркането най-много изтормози моят любим съпруг, който редовно се събуждаше изморен от звуците, които излизаха от гърлото ми посред нощ. Но, въпреки умората и безсънните нощи, той винаги беше до мен. Никога не ми каза дебела си, грозна си, и т.н. за което му благодаря с цялото си сърце.

Един ден се запитах на къде съм тръгнала аз с този зверски апетит и тези килограми? Въпрос, на който все още нямах никаква идея как да си отговоря. Тогава отново ме нападна онова истинско желание за промяна, и пак повторение-втори дубъл в търсачката на диети. Този път обаче успешен.

Зоната която ме върна към живота

Съвсем случайно попаднах на едно интервю с Руслан Мъйнов. Когато го видях, не можах да повярвам на очите си. Това той ли е наистина? Ми той се беше стопил. Като че ли някой бе изсмукал мазнините от тялото му с прахосмукачка. В интервюто разказваше за някаква диета, наречена Зоната. Без да губя време, веднага се зарових в интернет пространството и не след дълго попаднах в един от големите български форуми – БгМама, където имаше цяла тема за този режим със странното име „Зоната“. Трескаво започнах да чета коментарите на всички онези спазващи тази диета и докато им се възхищавах си казах: Ето това е! Това ще е моето спасение!

Започнах и аз. Ще ставам зоНби. Първите прилежни стъпки бяха да си купя книгата на Бари Сиърс и задължителното кантарче, с което да си тегля храната. Редовно четях коментарите, поглъщах и всеки ред от книгата, и ето, не мина и месец и видях и усетих резултати. През първият месец в който бях в зоната олекнах с цели 12 кг.

Докато се запознавах с материята на зоната, разбрах, че тези първоначално свалени килограми не са стопени мазнини, а изхвърлени течности, които тялото ми е задържало.  И като с вълшебна пръчица, хубавите неща взеха да се сипят като дъжд отгоре ми. Първото нещо, аз забравих какво е да си гладен. Хранех се по пет пъти на ден, с количества храна. После, забелязах че започна да ми се пие много вода. После започнах и да се наспивам по-бързо. Кръвното ми се нормализира. Ужасното сърцебиене и треперене на тялото ми е прахолясал спомен. Редовното ми лошо настроение постепенно бе изместено от ведрото ми изражение и позитивна аура. С всеки ден се чувствах все по-олекнала, по-свежа и по-енергична. И едно от най-хубавите неща беше, че спрях да се давя докато спя и хъркането ми остана в миналото. Това беше щастлив факт, който докосна най-вече моят любим съпруг.

И най-голямото чудо, което Зоната ми донесе, беше че след цели 8 години безуспешни опити аз най-накрая забременях. Убедена съм, че благодарение на този режим аз нормализирах хормоналната си система и успях да забременея и родя живо и здраво детенце. Когато бях бременна също бях в Зоната, до колкото мога разбира се, но отново качих 25 килограма. Това обаче по никакъв начин не ме отказа от Зоната, напротив започнах да я спазвам стриктно. И отново, малко по малко виждах месец след месец как мазнините се топят и килограмите ми намаляват. Отново бях жадна за онзи Зонов живот, изпълнен с позитивизъм и енергия. И така от както родих до сега вече близо три години, аз свалих цели 29 кг. Сега тежа 81 кг.

Обаче си имам цел – да се превърна пак в онази младоженка от преди години, която тежеше само 68 кг. и знам, че със Зоната под ръка с лекота ще постигна всичко което си пожелая. Това е някакво чудо според мен.

Зоната която ме върна към живота

Сега е момента да използвам възможността, и да благодаря на създателите на българския сайт за Зоната. Форума към сайта бе моята крепост и мой втори дом в битката с килограмите, и все още е. Съветите на потребителите там и помощта, която получавах са нещо безценно. Там намерих и много приятели, много добронамерени и мили хора, от които можеш да се зареждаш с добро настроение. Рецептите са едно друго голямо удобство, което разнообразява менюто ми до такава степен, че едва ли мога да кажа, че спазвам някаква диета.

Другото богатство във форума на сайта са Дневниците, където всеки разказва собствената си история, от къде е тръгнал, в какво се е спъвал, през каква трансформация преминават телата им и т.н. И докато четеш историите на тези щастливи хора, без да се усетиш позитивната вълна те поглъща и теб, и се амбицираш още повече.

И така….. с помоща на хората от сайта, на тези в групите във фейбук аз съм това което съм сега. Олекнала, усмихната, пълна със живот и много енергия жена. Щастлива съм от факта, как Зоната промени мисленето ми, и изобщо целия ми мироглед. Аз започнах да обичам себе си. С огледалото вече сме добри приятели, а кантара от много време е мой съюзник в битката с килограмите.

Смело мога да заявя, че Зоната буквално спаси живота ми, и за нищо на света не бих я заменила. Благодаря на този велик професор д-р Бари Сиърс – човека създал този напълно достъпен и безплатен режим. Благодаря и на Пипи във форума и фейсбук, която отделя време за всички нас, радва ни с рецепти, актуална информация от Сиърс, и винаги помага с полезни съвети от дългогодишното си Зонуване. 
Благодаря!
Мариана Панова

Copyright © 2017 www.vZonata.com

4 thoughts on “Зоната, която ме върна към живота!”

  1.  

    Моето Мило Слънчице…Обичам те !Гордея се с теб и борбеният ти дух..Винаги съм те харесвала , няма значение килограмите,но сега сияеща усмихната ведра…Войнче ,Лелино..Гордея се стеб…….

    1.  

      Благодаря много лели,винаги сте били до мен във всичко е и сте ме подркрепяли. Обичам ви

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *