Пътешествието на Джули

Здравейте скъпо дневниче,
ето че дойде деня, в който заедно да стартираме нашето пътешествие към здравето. Тук ще споделям не само своя опит, но и преживявания и емоции по пътя към една мечта - създаването на нов живот.
Аз съм Юлия (но повечето ми приятели ми казват Джу, Джули). Аз съм Творец. Вярвам, че човек има дарбата да създава красота, независимо къде: в маркетинга, политиката, училището, музиката, рисуването, на полето, у дома или вътре в себе си.
Моята първа седмица в Зоната приключи неуспешно. Започнах своя режим, все още четейки книгата и запознавайки се със съветите на ЗоНовЦите в сайта. Моите данни:
Височина: 164 см (
тук бях изненада от измерването на съпруга ми, винаги съм мислела че съм 169см
Сигурно с годините съм се смалила
)
Ханш: 111
Талия: 94
Тегло: 71 кг
Така по изчисленията на калкулатура в сайта моята дневна дажба е 9 Блока, които разпределих 2 3 1 2 1
Започнах моето пътешествие в "Зоната", защото няколкото оперативни намеси и резултатите на хормони, фосфор, калий и калции са с ниски стойности и заедно с две упорити гъбички в стомаха, повлияха на невъзможността да забременея до момента. Имам огромно желание да стана майка, но бих искала това да стане, когато тялото ми е здраво и чисто. За съжаление, моята първа седмица е неуспешна, поради липсата на опит в пазенето на диети и хранителни режими ( винаги съм била между 52-57 кг. и вегетарианка от 4 годишно момиченце). Трудно ми беше да пречупя своите навици на хранене и да преборя създадения през последната една година навик от сладко. Желанието за сладко при мен има своето логично обяснение и то е свързано с изтощения от операции, изследвания и лекарства организъм.
Моят процес на напълняване започна в необичайно време и затова беше лесно да се регистрира като проблем, но след една година нито един доктор не разпозна причината. По време на моето 24 дневно велопътешествие, в което всеки ден въртях по минимум 80 км и така чак до Мюнхен, аз се върнах със 7 кг по-тежка. След 20 дневно катерене на няколко планини в Китай, добавих още 3 кг. Така за около една година качих 13 кг. Някои казват не са много, но на мен ми тежат. Освен това през тази последна една година загубих тонус, бързо се уморявам (задъхвам се дори когато ходя пеш), загубих желание да карам колело и да ходя на плуване, а най-вече се отказах от танците. Започнаха да ми липсват, но някаква сила все ме дърпа да съм си у дома. Един ден, осъзнах, че причината е една мисъл: "Изглеждам ужасно. По-добре да си стоя у дома". ТРЯС. ДЗЪН. Осъзнаване, което ме удари като гръм от ясно небе.
Така в моето търсене, попаднах на книгата и сайта. Благодаря ви. Благодарна съм и за своята смелост, да продължа въпреки липсата на резултати. Първата седмица не успях да свикна с количеството и на третия ден повърнах храната. За мен това бе прекалено много.
Получих първия си ценен съвет да смесвам продуктите така, че да не ми накъртва доматето или зелето. През първата седмица не успях и да се преборя с желанието ми за сладко. Споделих този проблем в сайта и получих втория си ценен съвет: на всяко основно ядене да имам някакъв плод за десерт. Освен това прочетох дневника на gogo, който умее да систематизира нещата и се оказа полезно решение през втората седмица да направя нещо по простичко и практично:
1. Разпределих дните от седмицата: ден за риба (не я обичам много, затова ще се насиля веднъж седмично
), ден за яйца (принципно не мога да ям яйца, максимум 1 на седмица. Събрах смелост и експериментирах, до тук успявам да погълна на едно хранене максимум 4 белтъка, без да се изрина). През останалото време си хапвам кисело мляко и извара на "Млекарници Добрев". С това моето набавяне на протеини приключва до тези 4 опции, но все пак е нещо, пред нищо. Въпреки желанието ми за здраве, от малка не обичам нито мириса, нито вкуса на месото. Така че в този аспект каузата е загубена.
2. Реших за закуска три дни в седмицата да хапвам кисело мляко с извара и плод, три дни в седмицата овес (или ечемик) и един ден яйчени белтъци.
3. В моя дом винаги си хапваме домашно произведени плодове и зеленчуци. Обожавам да готвя и експерементирам със съчетаването на зеленчуци и подправки. Първо разгледах рецептите, пооправих някои според моя вкус и немесоядно хранене.
4. Започнах да търся варианти за малките закуски следобед и вечер, така открих страхотна рецепта за бонбони с
фурми. Запитах се: какъв протеин да добавя, че да мога да ги хапвам набързо докато тичам от една в друга група от една в друга детска градина(водя арт занимания за деца)? Не се поколебах и решението дойде: ще добавя моята любима извара. О, изненада. Опитът бе сполучлив и дори успях да вдъхновя ЗоНовЦи.
5. Получих още един полезен съвет - в началото на моето зоново пътешествие да не консумирам прясно мляко и да се стремя да остана сред продуктите в зелената зона.
Въпреки, че мина втората седмица, моите килограми все още си стоят на 71 кг. През седмицата свалих около 400 г, но пак си ги възстанових. Все още не успявам да влезна в коловозите на "Зоната" и някак се лутам в търсенето. Въпреки този на пръв поглед неуспех, бих казала че се събуждам бодра, пия повече вода и спря желанието за сладко. Освен това тръгнах отново на водна аеробика, след която се чувствам божествено. Това ми дава надежда. Сигурна съм, че моите здравословни проблеми ще бъдат доста упорите, преди да се откажат и да ме напуснат. Аз обаче продължавам. Няма да се предам. Надявам се в трета седмица да има някакво раздвижване на кантара и ще се моля да не ми секне ентусиазма и устрема.
6. Последва още един хубав съвет: разпределете си дневните порции блокове на минимум 5 хранения според вашия работен ритъм, не е нужно да си извивате ръцете и да се чувствате неудобно и безсилни, че не можете в 17.00 да хапнете вкусна изварена топка с орехчета и фурми. Освен това слушайте и наблюдавайте тялото си. Това последното го умея, благодарение на моята майка.
7. Вслушах се в съветите за рибено масло. За мое щастие от известно време пия три пъти седмично по предписание на лекар, който освен традиционна, използва и алтернативна медицина. В добавка към това два пъти седмично пия Огестан и дъвча пчелен клей на пръчица.
А сега лека вечер и се надявам, този път да успея да си създам дневничето. Това ми е втория опит
ето че дойде деня, в който заедно да стартираме нашето пътешествие към здравето. Тук ще споделям не само своя опит, но и преживявания и емоции по пътя към една мечта - създаването на нов живот.
Аз съм Юлия (но повечето ми приятели ми казват Джу, Джули). Аз съм Творец. Вярвам, че човек има дарбата да създава красота, независимо къде: в маркетинга, политиката, училището, музиката, рисуването, на полето, у дома или вътре в себе си.
Моята първа седмица в Зоната приключи неуспешно. Започнах своя режим, все още четейки книгата и запознавайки се със съветите на ЗоНовЦите в сайта. Моите данни:
Височина: 164 см (



Ханш: 111
Талия: 94
Тегло: 71 кг
Така по изчисленията на калкулатура в сайта моята дневна дажба е 9 Блока, които разпределих 2 3 1 2 1
Започнах моето пътешествие в "Зоната", защото няколкото оперативни намеси и резултатите на хормони, фосфор, калий и калции са с ниски стойности и заедно с две упорити гъбички в стомаха, повлияха на невъзможността да забременея до момента. Имам огромно желание да стана майка, но бих искала това да стане, когато тялото ми е здраво и чисто. За съжаление, моята първа седмица е неуспешна, поради липсата на опит в пазенето на диети и хранителни режими ( винаги съм била между 52-57 кг. и вегетарианка от 4 годишно момиченце). Трудно ми беше да пречупя своите навици на хранене и да преборя създадения през последната една година навик от сладко. Желанието за сладко при мен има своето логично обяснение и то е свързано с изтощения от операции, изследвания и лекарства организъм.
Моят процес на напълняване започна в необичайно време и затова беше лесно да се регистрира като проблем, но след една година нито един доктор не разпозна причината. По време на моето 24 дневно велопътешествие, в което всеки ден въртях по минимум 80 км и така чак до Мюнхен, аз се върнах със 7 кг по-тежка. След 20 дневно катерене на няколко планини в Китай, добавих още 3 кг. Така за около една година качих 13 кг. Някои казват не са много, но на мен ми тежат. Освен това през тази последна една година загубих тонус, бързо се уморявам (задъхвам се дори когато ходя пеш), загубих желание да карам колело и да ходя на плуване, а най-вече се отказах от танците. Започнаха да ми липсват, но някаква сила все ме дърпа да съм си у дома. Един ден, осъзнах, че причината е една мисъл: "Изглеждам ужасно. По-добре да си стоя у дома". ТРЯС. ДЗЪН. Осъзнаване, което ме удари като гръм от ясно небе.
Така в моето търсене, попаднах на книгата и сайта. Благодаря ви. Благодарна съм и за своята смелост, да продължа въпреки липсата на резултати. Първата седмица не успях да свикна с количеството и на третия ден повърнах храната. За мен това бе прекалено много.
Получих първия си ценен съвет да смесвам продуктите така, че да не ми накъртва доматето или зелето. През първата седмица не успях и да се преборя с желанието ми за сладко. Споделих този проблем в сайта и получих втория си ценен съвет: на всяко основно ядене да имам някакъв плод за десерт. Освен това прочетох дневника на gogo, който умее да систематизира нещата и се оказа полезно решение през втората седмица да направя нещо по простичко и практично:
1. Разпределих дните от седмицата: ден за риба (не я обичам много, затова ще се насиля веднъж седмично

2. Реших за закуска три дни в седмицата да хапвам кисело мляко с извара и плод, три дни в седмицата овес (или ечемик) и един ден яйчени белтъци.
3. В моя дом винаги си хапваме домашно произведени плодове и зеленчуци. Обожавам да готвя и експерементирам със съчетаването на зеленчуци и подправки. Първо разгледах рецептите, пооправих някои според моя вкус и немесоядно хранене.
4. Започнах да търся варианти за малките закуски следобед и вечер, така открих страхотна рецепта за бонбони с
фурми. Запитах се: какъв протеин да добавя, че да мога да ги хапвам набързо докато тичам от една в друга група от една в друга детска градина(водя арт занимания за деца)? Не се поколебах и решението дойде: ще добавя моята любима извара. О, изненада. Опитът бе сполучлив и дори успях да вдъхновя ЗоНовЦи.
5. Получих още един полезен съвет - в началото на моето зоново пътешествие да не консумирам прясно мляко и да се стремя да остана сред продуктите в зелената зона.
Въпреки, че мина втората седмица, моите килограми все още си стоят на 71 кг. През седмицата свалих около 400 г, но пак си ги възстанових. Все още не успявам да влезна в коловозите на "Зоната" и някак се лутам в търсенето. Въпреки този на пръв поглед неуспех, бих казала че се събуждам бодра, пия повече вода и спря желанието за сладко. Освен това тръгнах отново на водна аеробика, след която се чувствам божествено. Това ми дава надежда. Сигурна съм, че моите здравословни проблеми ще бъдат доста упорите, преди да се откажат и да ме напуснат. Аз обаче продължавам. Няма да се предам. Надявам се в трета седмица да има някакво раздвижване на кантара и ще се моля да не ми секне ентусиазма и устрема.
6. Последва още един хубав съвет: разпределете си дневните порции блокове на минимум 5 хранения според вашия работен ритъм, не е нужно да си извивате ръцете и да се чувствате неудобно и безсилни, че не можете в 17.00 да хапнете вкусна изварена топка с орехчета и фурми. Освен това слушайте и наблюдавайте тялото си. Това последното го умея, благодарение на моята майка.
7. Вслушах се в съветите за рибено масло. За мое щастие от известно време пия три пъти седмично по предписание на лекар, който освен традиционна, използва и алтернативна медицина. В добавка към това два пъти седмично пия Огестан и дъвча пчелен клей на пръчица.
А сега лека вечер и се надявам, този път да успея да си създам дневничето. Това ми е втория опит
