Привет, Годзи !:Hello:
Тъкмо допопрочетох дневника ти. Сериозен човек си ти
. Не и се даваш на тая Зона - пък след последната снимка направо ми се струва, че Зоната е в теб и ти си в Зоната. Не знам що ама GODzillata по ми ляга годЗИЛата или направо GODЗИЛ. Човек, ти си като тея велики машини - върви, върви, поразвали се, подобаващ ремонт и пак на път, и така перпето мобиле - Зоновата работилница е безотказна
Докат върви малко повече гориво харчи, ама ....
Като ти четох за скоците от колелото и последващите съпровождащи софри, направо в главата ми изплува един стар виц:
След няколкомесечно плаване, без почти никакви провизии, смел отряд мореплаватели претърпяли корабокрушение до неизвестен за света, обвит в мъгла, остров. Изтощени до крайност, едвам се добрали до брега. Още преди да са стъпали на сушата били хванати от местните туземци. За нещастие местните твърдо вярвали, че човешкото месо е най-качествения протеин и директно оковали клетите корабокрушенци в бамбукови окови и направо при вожда. Седи вожда, гледа ги и си мисли “ Леле тия как са омършавели, само рагу и зъби“. И в тоя момент погледа му се спрял на един по-пощаден от глада мореплавател.“Абе и тоя не е мечтания дебелак, ама става, тъкмо няма да е много мазно. А как ми се иска да ми беше паднал преди 2-3 месеца, ммммм“, си мислеше вожда, докато си чистеше заседнала кост от сутрешната закуска между шесте останали зъба. Строил трима от подчинените си:
- Аз отивам на лов, ще се върна когато слънцето покаже наполовина сянката на копието. Искам ей тоя да го врътнете на чеверме, ама изрично ви казвам да въртите шиша бавно, та да се изпече хубаво и равномерно. Аа, и да сложите и картофи в жарта, та да има гарнитура и да постигнем желания баланс, че един инсулин ме е замъчил.
Връща се вожда по указаното време и още отдалече кво да види - дежурния по шиш върти с такава скорост, че направо не му се виждат ръцете.
Вожда: Кво прайш, бе, идиот? Аз нали ви казах, че го искам добре и равномерно изпечен - аз съм канибал, не съм вампир.
Дежурния по шиш: Не мой бе, шефе. Като въртим бавно много краде от картофите.
Айде, достатъчно ти поспамих в култовия дневник, ама ме грабна веднага, пък имаш и хубаво чувство за хумор.
И да видим вече 96 на тоя кантар, мое си го връткаш и оп, кеф ти 69.
Поздрави от мен, успех и