от lady_turpenie » Съб Окт 06, 2018 8:12 am
И ето ме, стоя на прага на зоната и плахичко поглеждам вътре. Аз съм едно голямо и много болно 47 годишно момиче. Изправих се пред кантара и сантиметъра рано сутринта....108 килограма на ръст 167 см, ханш 124(леле!) и нещо, което ме е срам да нарека талия - 116 см....А така, честито. Ниво на движение - пеша по 30 мин на ден(може би малко повече). Но опитах в калкулатора за двете групи на физическо натоварване и в двата случая ми изчисли 11 блока. Разпределих според съветите 3-3-1-3-1. И току що си хапнах първата си зонова закуска, както следва:
70 гр. моцарела лайт равно на 2 БП
200 грама домашно подквасено мляко, равно на 1 БП и 1 БВ с 2/3 чаена лъжичка зехтин - 2БМ
Спестих си един блок мазнина, защото млякото ми е домашно подквасено и не е обезмаслено, за това допускам че съдържа 1 БМ.
1 портокал - 2 БВ
Хапнах с удоволствие и ми стигна и сега седнах пред чашката си с кафе. Поне него от години пия без захар.
Как се докарах до тук? Когато бях млада и прекрасна нямах никакви проблеми с килограмите. Тежах около 52 зимата и 49 лятото. Хапвах всичко, пийвах всичко...Много танцувах. Преподавах така наречения джаз балет на разни читалищни групи девойки и танцувах 5 пъти седмично 4-5 часа. Летата ми бяха едно ходене по планини и морета на автостоп, с къщичката на гърба....Не ми се струваше никак вероятно някога да се превърна в това, което съм сега.
Първите си деца - близначки- родих на 17 години. Голяма любов значи, голямо чудо. По време на бременноста качих до 100 кг, родих доносени, чудесни бебета и на втория месец след раждането върнах предишните си 53 килограма. В рамките на година голямата любов отиде някъде другаде вероятно, разделихме се и се прибрах с децата при баба и дядо. Довърших си образованието във вечерното училище, почнах работа(сервитьорство, какво друго за тогава). Но проблеми със здравето и килограмите не съм имала.
Доста години по късно срещнах Мъжа. Добър, мил човек, който обикна мен и децата ми. Събрахме се да живеем четиримата и нещата изглеждаха от добре по добре. Вече на 31 години забременях с третата си дъщеря и започнаха проблемите. Като начало ми откриха някаква желязодефицитна анемия. Изписаха ми куп лекарства, витамини за бременни и прочие неща и килограмите ми се качиха до респектиращите 110. Викам си, ще родя, ще мине. Нищо подобно, родих....и килата продължиха да си стоят толкова. И така от 2003 години нося двойно на килограмите, с които бях живяла до сега. Мина година. Започнах да ходя по лекари. Щитовидна жлеза - нормална, куп други неща....в крайна сметка се спряха на инсулинова резистентност. Изписаха ми да пия метфогамма, яж това, не яж онова и това беше. Междувременно се бях пообразовала - завърших маркетинг, а по късно счетоводство и контрол и започнах работа като счетоводител. Физическата ми активност спадна до ниво - леглото - колата-стола в офиса- колата - стола до масата в къщи - леглото.Всякакво физическо усилие, дори пускането на прахосмукачката ми е цяло изпитание. Последните 2-3 години започнах да ходя пеша колкото мога, но като че това е максимума, който мога да изцедя от себе си.
Оказа се, разбира се, че крушката си има опашка. Тази година след великден ме диагностицираха с рак на дебелото черво, злокачествен, 2 фаза. Големичък беше, според онколозите съм си го носила поне 7-8 години преди диагнозата. От там е била тази отпадналост и дискомфорт, тая вселенска умора, която изпитвах непрекъснато. В края на май се оперирах, успешно според хирурга. Няма метастази, лимфните възли са чисти и прогнозите са добри. Започнах една тежка химиотерапия с цел ако е останало нещо да го унищожим, някакви циркулиращи клетки. Изписаха ми 12 вливания. Всяко трае около 48 - 50 часа, през 14 дни влизам в болница. До тук минаха 8, останаха 4. Но когато човек преминава през такова нещо, когато получи телеграма от Бог - внимавай!, започва да се замисля как да оправи пораженията, които сам си е нанесъл.
И така, ето ме тук, на прага на зоната с първата ми зонова закуска....
Пожелайте ми успех!
Животът е това, което се случва докато ние си правим други планове.
Джон Ленън