Камъчето - многоцветно и твърдо

[камъче]

Пипи, , добре си дошла в дневничето ми!
Да си призная честно, исках го това посещение, чаках го, сега ми е като награда
Имам тежка задача, както се знае, тук ще стоя да посрещам и изпращам хората.
Великден мина, без някакви особени преяждания.
Хапнах, пийнах, преболедувах го.
Това вече става закономерност при мен. Изляза ли от зоната се разболявам. Не знам внушение ли е, но почват болки в корема, подуване, разстройство, оттичане в глезените. После на всичко отгоре ми се яде много и следващите няколко дни хапвах по блок, (че и два, три) отгоре. Ей така непланирано, от готовите кексчета и питки, които имам почти винаги като запас.
И изобщо съм много гладна напоследък. Истина е и че много разтегнах будната част от денонощието, може и от това да е.
Сега и Гергьовден да мине, но и там ми е ясно какво ще се случи. Едно-две незонови хранения и край.
Смятам, че подобни излизания са даже добре за продължителното стоене в Зоната (като изключим последствията при мен с разболяването). Искам да кажа, когато е празник, събират се хора, добре е човек да се отпусне, да не мисли за всяка хапка и всяка глътка. Важно е продължителното спазване, не педантично за месец-два до постигането на килограмова цел и после край. Психика трябва. Тук аз не съм много стабилна ако съдим докъде съм се докарала, но ... на почти 50 може би поумнях вече.

Писала съм това на 26,09,2006
"На първо време -ще се лиша от тестените изделия. Много ги обичам, но няма как. Другото нещо, което много обичам е сиренето - под всичките му форми и производни. Почти съм сигурна, че ако го намаля, или временно да го изключа ще имам успех без да правя поти нищо друго. Имам и колело в къщи - но е доста скучно да го карам. Мисля да започна със по-активно движение след като сваля 5-6 кг.
Казвали са ми, че не е правилна теорията, че тлъстините ще се превърнат в мускулна маса, но все пак така съм решила. Толкова много съм чела за диети и правилно хранене, но явно воля не ми достига. И много пъти съм започвала диети, и то такива, каквито не бих позволила на децата ми да спазват.
Най- важна е мотивацията, според мен.Когато я имаш - намираш решение на проблема.
Три мен мотивацията е:
1. Заради мен самата
Имам си теорията, че хубавите външно хора са по-добри, защото те не обвиняват света, или другите, че нещо им е отнето и могат да се отдадат на други мисли, без да обвиняват природата за неуспехите си. Сигурно сте срещали такива хора, (разбира се, всяко правило си има изключение). А да бъдеш добър - мисля, че е добър стимул.
2. Заради семейството си
Искам да съм здрава, за да мога да се грижа за тях по-дълго време и по-добре. Искам мъжът ми и синовете ми да ме харесват освен като майка и съпруга - и като жена. (Мъжът ми често казва:"Аз ще те обичам винаги, дори да се търкаляш, но за здравето ти е добре да отслабнеш"). И все пак.!
След мотивацията поставям постоянството - Дори да имам от време на време малки прегрешения с похапването, да продължа, без да се отказвам.
Мисля, че тези причини са достатъчни за старт.
Ще Ви информирам за резултатите."
....
Тогава съм била 97кг, и вероятно съм си мислела, че повече няма ка да кача.
Спомням си, започнах с плодове няколко дни, после минах на Дюкан.
Временни резултати до около 79 по спомен, последва ВМ НВХ. Там няколко месеца задържах без да свалям, после се разлигавих и тръгнах нагоре. Нагоре и само нагоре. До септември миналата година.
По пътя е изпаднала мотивацията, а след нея и постоянството.
Разлика 15 години.
Обявявам се за най-трудно узряващото същество на планетата.

Прекрасен да бъде денят ви! И цялата седмица!


п.п. И този месец ще имам спад в килограмите, но да видим с колко при толкова празници.

[Pipilota]

....Най- важна е мотивацията, според мен.Когато я имаш - намираш решение на проблема.
Три мен мотивацията е:

1. Заради мен самата

Имам си теорията, че хубавите външно хора са по-добри, защото те не обвиняват света, или другите, че нещо им е отнето и могат да се отдадат на други мисли, без да обвиняват природата за неуспехите си. Сигурно сте срещали такива хора, (разбира се, всяко правило си има изключение). А да бъдеш добър - мисля, че е добър стимул.

2. Заради семейството си

Искам да съм здрава, за да мога да се грижа за тях по-дълго време и по-добре. Искам мъжът ми и синовете ми да ме харесват освен като майка и съпруга - и като жена. (Мъжът ми често казва:"Аз ще те обичам винаги, дори да се търкаляш, но за здравето ти е добре да отслабнеш"). И все пак.!

След мотивацията поставям постоянството - Дори да имам от време на време малки прегрешения с похапването, да продължа, без да се отказвам.

Мисля, че тези причини са достатъчни за старт.

Еми по-добре описана мотивация нямаше как да бъде Заради самата себе си е най-важното! Ако обичаш себе си, ще обичаш и света, колкото и егоистично да звучи. Когато се научиш да обичаш себе си, ще започнеш да се усмихваш по-често. Когато се усмихваш по-често, ще ти се усмихват обратно по-често. Когато виждаш, че хората ти се усмихват, започваш да усещаш щастие. А когато си щастлива, няма кортизол. А когато няма висок кортизол, има здраве. Когато има здраве, вече живееш пълноценно...

Виждаш ли, всичко започва от мъничко любов към себе си. Когато човек обича, той се грижи за този, когото обича. В случая - самата себе си. Колкото повече се грижиш за себе си, толкова повече ще виждаш резултатите описани по-горе и толкова повече ще се приближаваш до онова тайнствено щастие, за което хората си мисля, че е само миг, а всъщност може да го направиш вечност. Всичко зависи от това, с колко обич ще можеш да се полееш самата себе си...

На мен мично ми взе години да се науча да се обичам, колкото и тъпо и странно да звучи

[камъче]

Здравейте пак!

Привет!
Осем месеца в Зоната.
Старт 138кг, в момента 108кг (1кг за осмия месец, 30кг общо).

Не е зле, а? Никак даже.
Обаче!
Много объркан месец беше.
Първо Великден. В рамките на два дни си позволих да хапна от всичко. Уж не прекалявах, но това е достатъчно човек да си пообърка тялото. После дойде и Гергьовден, после станах на 49 Все залитания.
Често чувствах глад по никое време и често си позволявах блок допълнително.
Много разтегнах будната част, вероятно тя е причината за глада, доста недоспиване. Това недоспиване беше поради работни ангажименти, често забравях и водата ... за сметка на кафето.
Усещам, че задържам вода, имам подуване на глезените, което не се е случвало от месеци.
Отделно трябва да прочета темата с решенията при запек, че нещо в последно време съм нередовна и там.
Храня се зоново, но поради разни работни ангажименти доста често на око. Пък то хубаво на око, ама мойто е лакомо такова едно Похапвах и доста храни от оражево-червения сектор.
Имах и по-дълъг ПМС този месец, който още повече изнерви положението.
Това отчитам като причини за сваленото само едно килце. Ми толкоз, какво да се прави. Сега започвам (надявам се) един по-стриктен почти изцяло зелен месец. Времето е ужасно топло, надявам се пиенето на вода да ме вкара в пътя.
И понеже работната задача беше със срок, той беше вчера, за днес бях предвидила да спя минимум до 12 часа. Ама не, ококорих се нервна в 6:30. И нали вече зоната ме е завладяла, позавъртях се в леглото, мина половин час пък се надигнах да хапна. После пак заспах. Ще си подредя пак режимчето, временно е това, знам.
Ако звучи като оплакване горното - не е. Но човек трябва да си търси грешките, че да не се спъва постоянно.
Официално съм с мерките от 2006-2007г. Това установих по едни запазени дрешки, които се оказва, че не са чак толкова демоде. То денимът си е винаги актуален. Хубаво е човек да се премени, пък било то и със забравеното старо. И някои нови неща съм си накупила, това лято ще съм нова и цветна. (последните години носех почти едни и същи дрехи, все в тъмната гама).
Нали знаете как GPS-ът преизчислява маршрута и времето до крайната точка, когато си пропуснеш отбивката?
Ей това се случи сега и с мен. При заложени по 3кг на месец за доста дълъг период напред, сега се наложи да преизчисля. Но дори с новите ми сметки целта за НГ двуцифрено число, е напълно изпълнима. Пък то не се знае, по някое нанадолнище може влакчето да ускори.

Запасила съм се с омега, но пак имаше дни да забравя да я пия (справка горе объркания месец)
Толкоз засега.
Прекрасен да бъде денят ви!

[камъче]

Минавам само да кажа, че вече имаме човек спечелил бутилка вино с правилните думи - "Леле, момиче, колко си отслабнала!"
И "момиче" в добавък
Това е дамата, при която нося дрехи за корекция и сега ще и избера едно хубаво винце.
Беше изключително искрена и много очарована.
Досега , имам предвид преди Зоната, съм чувала само "леле, колко си напълняла!", или още по-зле- "много си се изпуснала..."
Каква хубава седмица се очертава!

[камъче]

Ехо, здравейте пак по никое време!
Много съм щастлива и реших да споделя!
Имам си последовател- жената, която работи при шивачката (справка поста по-горе). Ами не е ли чудесно това? Още един живот е на път да се промени със Зоната! Казах и че ще помагам, само да си даде време. Сега ще и разпечатам табличката и ще и я занеса.
Отделно аз май пак минах в бързата лента. Т.е така показа кантарчето в сряда (ден за мерене).
Но да не се радвам предварително.
О, и без оплакване няма да мина. Мъжът ми ме саботира. Новата му мания са коктейлите. И иска да ми забърква всеки ден нещо, а аз се дърпам. Стиснахме си ръцете на два пъти седмично - края на седмицата, както дойде като настроение. Не стига, че ми саботира режима, ами и накупил едни ми ти бутилки..... място не мога да им намеря у дома. Върви и ми вре разни чаши под носа, не се търпи значи.
Е, оплаках се. Да ме ожаля човек, нали?
Прекрасен да бъде денят ви!

[камъче]

Ехо!
Минавам само да споделя колко съм хепи!
Големият ми син от седмица е зоновак. Още се оборудва и чете, но действа.
Понеже не живеем заедно, си обменяме инормация по телефона.
И по-голямата изненада - и малкият ми син ще пробва от утре за седмица. Така се разбрахме, седмица, в която ще яде каквото му кажа. Ако му хареса ще продължи.
Ами .... много съм щастлива.
А сега вече доста кутийки ще има да подреждам, хах.
Това беше от смелите ми мечти, всички да сме в Зоната.
Имам и по-смели - да се видя нормален човек някой ден, ама ...
"patience my young padawan", както често цитира моя мъж.
Лека нощ засега.
На 16-ти ще се отчитам.

[Pipilota]

Хей, Камъчеее, хайде да видим ще успееш ли да ги задържиш тези мъже в зоната. Това е най-доброто, което можеш да направиш за тях. Дано да се задържат достатъчно дълго, за да усетят истинското удоволствие от зоната.Успех и ще чакам да докладваш

[Happy]

Здравейте, Камъче!

Толкова отдавна не съм писала във форум! Благодаря, че ме върнахте години назад. Някак свикнахме всичко да се случва във Фейсбук, да виждаме имената, лицата на хората, с които общуваме. А тук има още някаква романтика Тъй като повечето дневници са писани назад в годините, към Вашия ме привлече това, че е съвсем скорошен. Много се радвам на отчетите и информацията, която споделяте.

Аз от март съм в Зоната, също с малки прегрешения понякога. Харесвам усещането и да, това наистина е начин на живот. Засега не съм увлякла никой, но се надявам да се случи. В града ми сме четири близки приятелки, които се виждаме и споделяме новини, подкрепяме се и това ни дава много сили.

Желая Ви да постигнете целите си с килограмите и да започнете да чертаете нови, несвързани само с теглото. С нетърпение ще чакам следващите отчети! Поздрави! Вдъхновяваща сте!

[камъче]

Привет!
Девет месеца в Зоната.
Старт 138кг, в момента 104кг (4кг за деветия месец, 34кг общо).

Вече потривам доволно ръце, предвкусвам скорошна радост - двуцифрено число. Много е хубаво, ама много
Happy, здравей! Три месеца са предостатъчни и сама да си станеш вдъхновение! Иначе благодаря, много, много се радвам да чуя, че мога да стана стимул за някого другиго.
Всъщност и при мен така се получи, дневниците на хората тук ме впечатлиха. Това е най-естествения път да убедиш някого, че нещо работи - с пример.
Ти дерзай, споделяй и винаги си добре дошла на раздумка.
И аз се чувствам добре тук. Анонимно, но искрено. Като в дом. И групата във фейса харесвам, много помагат момичетата там. Споделят се и много рецепти, да черпиш идеи.
Такаааа,
след като месеци наред се чудех какво става, защо никой не забелязва промените в мен, сега на моменти взе да ми идва в повече.
Предполагам, че прекалено дългата зима, и оставането с "дебелите" ми зимни дрешки е било причина за това, сега изведнъж смъкнах палтото и нямаше как, забелязаха и най-големите скептици. Имаше и искрено притеснение, че нещо боледувам, затова съм била така отслабнала. Други пък смятат, че вече съм ок, да спра. Не са малко и хората, които проявяват интерес как съм го постигнала. Научих се да отсявам кой пита от любезност и обикновено любопитство, и кой търси помощ. Май след мен ще има лавина от зонковци, за днаете. А като постигна някакво почти идеално тегло не ми се мисли.
Мисли ми се всъщност. И си мисля често. Мечтая си. Даже през деня, открадвам си минутка и се размечтавам. Така зареждам гориво. Думите на хората също хвърлят по лопата в пещта на локомотива.
В къщи в момента сме 3-ма зонуващи, скоро ще дойде и 4-тия член, който първо ще си отвиси карантина някъде.... още мисля къде и как.
И почна да ми става натоварено, но няма как, обещала съм им резултати, те са ми обещали съдействие. Всъщност най-проблемен е малкият ми син (който по принцип не е малък), който не яде много неща от зелената зона и сега... направо ме затруднява на моменти. Няма как, при него ще има и оранжево-червена зона по-често. Другият проблем при него е, че доста време прекарва навън и като повечето младежи, всичкият му багаж се събира в джобовете на панталоните. А няма как да мушне кексче в панталона, или кюфте... Но засега се преборвам някак. Още малко да удържа фронта, няма да има нужда да ги убеждавам после.
Още нещо щях да пиша, но ... изхвръкна ми от главата.
Но пак ще дойда.
Прекрасен да бъде денят ви!

[камъче]

Привет!
Реших да намина ей така.
При мен нещата са под контрол. Този сезон обичайно не се въртим много в кухнята. И преди Зоната карахме основно на скара със салата, но имаше доста по-мазни месца, сирена и течни въглехидрати. Сега пак не налитаме на манджи - основно хапваме месо на тиган/скара + салата и пресен плод.
Много рядко нещо сладко да забъркам по наистина много изкушаващите рецепти в сайта и ФБ, но при толкова пресни плодове, не ми се занимава.
Всички у дома сме по Зоната. Малкият ми син отиде да посреща юлското слънце и сега едва ли зонува, но като се върне ще продължи. Големият е под карантина след пристигане от чужбина - със зареден хладилник с надписани пакетчета.

Друго си мислех, при толкова свалени килограми трябва ли да очаквам плато или не е задължително? Хич не се натискам за плато, но пък кожата не смогва да се стегне толкова бързо. То и няма да успее съвсем....
Има и тъжни моменти, когато вадиш от гардероба някоя дрешка, която ти е била тясна и тоооолкова си чакала да ти стане и - о, изненада, тя всъщност ти е голяма!
Все едно специален струг е минал по цялата ми височина и е смъкнал тлъстинки навсякъде. Би могло да направи няколко движения нагоре-надолу около талията (и бедрата, и бедрата!), ама не, има си негова програма. Хубаво, както иска, и талията ще падне. Може да е най-накрая, но ще падне.
Чувствам се прекрасно, съпругът ми също. Него вече няма нужда да убеждавам в нищо, с мен е.
Утре ще хидим на гости при много скъпи наши близки. Ще спрем "влака" за 2 хапвания, но няма как. Такива спирки са освен приятни и много зареждащи. Има дискомфорт след това, зависи доколко ще сме сгазили лука.
Надявам се също да запаля един близък човек с режима на това гости, защото той има нужда, а ние много го обичаме и искаме да е здрав и дъъълго да се виждаме.

Ами толкова засега. Пожелавам ви прохладен ден. Че ще е прекрасен - това е повече от сигурно!
Още две седмици до отчета ми (десет месеца!)

[камъче]

Привет!
ДЕСЕТ месеца в Зоната.
Старт 138кг, в момента 101кг (3кг за десетия месец, 37кг общо).

Спомняте си, че исках да вкарам близък човек в Зоната. Е, не знам дали успях, но определено опитах. В смисъл прояви истински интерес.
Срещата ни беше много навременна, защото се оказа, че и той се е взел в ръце, даже е ходил на диетолог. Дадох доста информация, и някъде там може би му дойде вповече. Обаче въпреки всичко имам надежда, пак ще се виждаме скоро.
Изхождайки от горното, подходих по друг начин към друга дама, с която ми уговориха среща, за да я убедя да започне. Т.е пропуснах сметките, на които и така беше хвърлила око и вече се мръщеше и и предложих 10 дни, само 10 дни, да спазва меню, което аз ще и напиша. И после да решава. Разбира се - облъчих я (бива си ме понякога, трябва да си преосмисля професията май )))

У дома - малкият ми син ми бяга по тъча, отказах се да го гоня. Сега е не му е времето май, не пречи обаче да е около зоната, нали се храни и у дома понякога.
Останалите 3-ма сме стриктни (освен когато не сме )) Всъщност този месец ще имаме доста изпитания в това отношение, доста срещи с приятели и роднини. Интересното е, че аз май пак внимавам, макар и на око и с много повече блокове, защото усещането на другия ден след излизане от Зоната никак не ми допада.

Иначе не съм се чувствала по-здрава от години. Енергична съм, подвижна, започвам да изглеждам все по-добре.
Това ми носи самочувствие и настроение.
Новото е, че освен нов гардероб, ще ми трябва ново бельо... за жалост, а имам бая вложения .
До скоро!

п.п. Май скоро ще видя 99? Леле!
Усмивка и Хепи да се явяват и те на отчет ))

[камъче]

Привет!
Ето ме за месечния отчет.
ЕДИНАДЕСЕТ месеца в Зоната.
Старт 138кг, в момента 98кг (3кг за десетия месец, 40кг общо).

Браво на мен!
Благодаря на всички вас за вдъхновението и на този страхотен режим!
Другия месец става година стриктност и вяра.
Каня ви на рожден ден ))
Ще се замерям със сантиметъра.

Още не съм почивала за годината, предстоят ми дни "някъде около" Зоната.
Промяната в този случай е, че преди едно залитане ме притесняваше, ядосваше, даже отчайваше.
Сега знам пътя за обратно. Сигурна съм, че ще се справя и едно забавяне, хапване - две извън зоната не ме плаши. Просто ще бъде така до края, до съвършенството. Част от пътя е. Спокойно ми е, нямам угризения.

Ужасно е хубаво да не казваш вече сто и ...
Двуцифрено число килограми тежа. Някога това 98 ме разплакваше, сега ме усмихва.
Това беше целта за Нова година. Достигнах я, значи е време за поставяне на нова цел. Ще помисля малко, че да е нещо реално. Не като целта ми 85см талия до НГ (тук със сигурност ще се срамувам). Но все пак да почакаме до Нова година.

Ами това е, пак ще намина. Всъщност аз често наминавам, ама ... няма с кого да си приказвам.
За рождения си ден в Зоната ще правя замерване на обиколки.
Прекрасен ден от мен!

[Усмивка]

Браво!
Това е страхотен успех! Радвай се на постигнатото и с лекота продължавай .

[камъче]

Привет! Тук съм, не съм изчезнала!

Годишен отчет!
Една година в ЗОНАТА.
Старт 138кг, в момента 98кг (0кг за дванадесетия месец, 40кг общо).

Мда, не съм свалила този месец. Много пъти излизах от Зоната. Изкарах кратичко моренце, ама пък какво моренце....
Да не влизам в обяснителен режим, то е ясно защо нямам намаление.
Все пак мисля, че постигнах прекрасен резултат.
40 кг по-лека, освежена, подмладена, по-красива, по-здрава, по-подвижна. По-усмихната, с по-голямо самочувствие, по-уверена, по-силна.
Много се промених за тази година.
И започнах следващата, надявам се успешна, година в Зоната. Може да се каже, че съм сериозен зонковец вече.
Обещах мерки, но нещо сутрин все не ми стига времето да свърша и това. До края на седмицата ще го направя, обещавам.
Изминалия уикенд бях на гроздобер. Обикновено за гроздобер ползвам една дънкова пола, която стои и чака да и дойде времето при работните дрехи при мама. Дънкова, защото не лепи разни боцки, които иначе нямат почистване и направо съсипват дрехите, а пола - защото .... панталон аз не съм слагала от незапомнени времена. Може би има такива размери панталони, но макар дебела, ми беше останала някаква кокетност и критичност.
Та, отивам и смело тръгвам да се приготвям за великото събитие и - О, чудо!, полата се смъкна на земята без съпротива при ханша. Наложи се да се връзвам с връзка за обувки, че бях съвсем неподготвена. Ще запазя полата, някой ден ще стане хубава снимка - "преди и сега" с нея. А тя дори не е от най-дебелия ми период. Всичко друго читаво подарявам.
До скоро!
Прекрасен ден от мен!

[камъче]

Ето каква е равносметката за една година "преди" и "след".

----------------- 09.2019 -------- 09.2020
талия ---------122-----------------98 (-24)
талия пъп --- 132-----------------110 (-22)
ханш --------- 142-----------------116 (-26)
бедро--------- 88----------------- 72 (-16)
прасец-------- 51------------------46 (-5)
бицепс-------- 38----------------- 35 (-3)

Като сухи цифри е добре. На пипане има много да се желае. И на гледане.
Все още не спортувам. Обмислям го, искам, знам че трябва, но явно още не достатъчно, че да започна. То досега си беше невъзможно с цялата тази тежест.

Все пак да фиксирам причините, заради които последния месец съм пълна фира. Увеличени блокове вечер, увеличена консумация на млечни протеини, на течни въглехидрати. Чести хранения извън зоната, които можеха да са повече "около зоната", но ... каквото било било.
Нова година, ново начало и нови цели. Целите съм ги набелязала аз, засега няма да ги променям.
Надявам се на по-малко изкушения следващите месеци. Т.е по-малко да им се давам, че иначе винаги ги има.
И да кажа, че да се готви зоново за семейството, не е лесна работа. Друго си е да си сготвиш за себе си, че да си сложиш в кутийки и да си имаш винаги нещо в запас. Сега готвя, меря, прибирам. После като вечеряме сме като ол инклузив - всичко на масата и всеки си слага, каквото иска, само пита по колко . Ама си е доста готвене.

... Уф, този път омегата ми е отишла на митница.

Денят е прекрасен, нали!

[камъче]

Привет!
Тук съм, не съм избягала.

Наченах втора година в Зоната.
Тринадесет месеца в Зоната.
Старт 138кг, в момента 97кг (1кг за последния (13) месец, 41кг общо)
Всъщност щяха да са 2 кг, поне така се движеше кантарчето до последно, но за мой късмет предната вечер беше извънзонова, обилна една такава. Нищо де, няма закъде да бързам.
Като цяло не съм доволна от себе си. Не заради 1-то килце, то си е ок. А защото много често прегрешавах (ама много ви казвам).
Сега е най-точното време за започване на режими (за новите последователи) и за такива като мен, които са на такива килограми, че все едно сега започват....
Стана студено, навлякохме дебели дрехи, които прикриват (телеса но и резултати), пазарите все още са пълни с плодове и зеленчуци, престоят празници, за които всички се готвят и всички си обещават разни неща.
При мен първите месеци никой не забеляза, спомняте си, оплаквах ви се тук. После беше истински фурор.
Изобщо - сега е моментът!
Иначе фурорът поприключи )) Вече всички ме видяха, всички ме одобриха и ми се израдваха. А на мен ми се иска още, то било много хубаво. Другата пролет надявам се.
Толкова за сега.
Бъдете здрави