А читателя със затаен дъх чакаше следващата сцена от действието. Очите му се затваряха в сладка нега и дрямка от преживяното удоволствие, примесена с очакване за още нещо... и докато заспиваше той се пренесе в света на героите и техния свят се сля със съня му. Сънуваше, че Мъфинмен се е завърнал от света на сенките в реалността и всичко става още по-цветно - тогава минало, настояще и бъдеще се сляха в едно. Заспа в блаженство и в очакване на следващата глава от невероятните приключения на любимите си герои.....
Здравей Гази! Виждам, че не влизаш често, но прочетох вчера твоя дневник. Щях да се разпадна от смях. Имаш страшен стил на изразяване и писане. Това е истинска дарба. А литературния джем-сешън, който сте спренали с Пипи също заслужава аплодисменти. Вие сте самородни таланти. Браво! Прочетох и всичко, което пишеш за трансформацията си и разочарованието, че хората не желаят да се променят. Това е така, но сигурно си даваш сметка, че преди да получиш инфаркт е имало хора, които са се безпокоили и за теб и са искали да ти повлияят, за да промениш своя начин на живот. Най-вероятно не си ги послушал. Сега искаш истината, която си открил и сматаш, че е валидна за всички /и тя е, що се отнася до физическото тяло/ да завладее всички и те да се възползват от това откритие. Обаче не става така. Всеки е на различно нива в своето развитие и има различни задачи в тоя живот. Това, което се случва с теб ми напомня на историята на Св. Павел от библията. Ако не я знаеш ще я кажа с две думи. Тои е римлянин, казва се Савел и е най-върлия гонител на християните. Един ден му се явява Исус Христос и го пита "Савле, Савле, защо ме гониш! Ако приемем, че съпоставим ИХ със Зоната, тя Зоната и преди си е съществувала, но ти не си й обръщал внимание и даже си я гонил, така да се каже с неразумния си начин на живот. За кратко след срещата им Савел остава сляп, това е тука има връзка с инфаркта ти, демек повратна точка. След срещата им той претърпява дълбока духовна трансформация. Лайк ю. Впоследствие става един от дванадессетте му апостоли /вече с името Павел/и разпространител на християнството. Надробих я набързо историята и няма художествена стойност, обаче смисълът ти е ясен. Много хора са срешнали Исус Христос, обаче апостолите му са само 12. "Много ще бъдат призовани, но малко избрани!" Защото не всеки може да се отрече от предишният си живот. Обаче всеки има своя задача и ние не знаем какви са задачите на другите. Уважаваме ги и ги приемаме такива, каквите са.
Ето този цитат извадих от твоя дневник:
"Овладяванете на Зоната при мен е на етапи. Засега са три: ........ ........ 3-ти етап. (120-180 дена) Етапът на пеперудата. Летящият гущер вече се е превърнал в по-изящно създание. Пеперуда, пърхаща с крилца. Лека, ефирна, красива. Започва една луда самообич, доволство и гордост. От хора в този етап преди бях чул, че се опипвали и се подсмихвах. Е, в този етап съм и се опипвам. Не, не, не по онзи начин. Когато формата ти харесва, забележете колко често я опипваме. Допирът е сензор, допълващ възприятията. Не, не, далече сме от богове, но нищо не ни пречи да се чувстваме по подобен начин, без егоцентричността, разбира се. Няма по-щастливи хора от нас, защото сме на път, почти извървян, да сбъднем мечта. Летим и пърхаме. Опипваме се и целуваме огледала. Обичаме враговете си, преоткриваме приятели. Достигаме апогея на овладяване на АЗ-а - осъзнатата самообич."
Четвъртият етап ще е чиста, безусловна любов, към себе си и към другите. Безусловна означава да не искаш от тях да се променят по твое желание. Да ги оставиш да бъдат такива, каквито са! Да ги приемаш, такива, каквито са! Да ги изчакаш да се променят тогава, когато са готови, защото само тогава има смисъл!
По същато причина има хора, които идват във форума и си отиват. Но това не е страшно. Всички сме на Пътя. Някой установава, че това не е неговия път. Ок! Накрая всички пътища водят към.....
хеи пипи ама какво ли наистина чувстваш за да напишеш нещо такова.ВЬЗХИЩАВАМ ТИ СЕ ОТ СЬРЦЕ и чакам продьлзение. а за сега ще продьлжа да се ровя в дневника на гази наистина просто е шедьовър
Гази, как ти дава сърце да оставяш толкова разбити сърца по пътя си , защото липсваш на много хора от форума . Ако не влизаш се надявам, че Кари ще ти разкаже какво се случва тук и ви чакаме и двамата при малко свободно време . Благодаря ви и на двамата, че ме мотивирахте навремето и все още съм тук - ама много си ви обичам и хич не мисля да го крия . Липсвате ми бе хора, а и съм сигурна, че не само на мен
Гази, мили наш, единствен и неповторимо уникален Гази, Честит имен ден Да си носиш с гордост това свято име, и още дълги години да бъдеш за пример на всички ни. Отново Честит имен ден, и да го полееш този 6ти май както подобава защото не всеки има честта да носи това име
"Притеснявам се, когато някой ми прави комплимент. Притеснява ме, че не казва достатъчно..."
Да си жив и здрав Газилоте наш, сладкоустен и зонов вдъхновител . Нека всичките ти желания да са моите пожелания към теб . Наздраве естествено, че какво е гергьовско агне без зониран течен въглехидрат
"Don't believe what your eyes are telling you. All they show is limitation. Look with your understanding, find out what you already know, and you'll see the way to fly..." - Richard Bach, Jonathan Livingston Seagull
Здравейте, зонбита! Млади и стари, пълни и слаби, уверени и неуверени!
Мерси за пожеланията! Може да е след няколко месеца, но сърцето се разприпка из гръдта ми, все едно е 7-ми май. За да отговоря на въпросите в зародиш, направо ще Ви обясня омлета: зонувам си като невидял баланс, не съм Ви забравил, не се чувствам зле, че не съм писал от много време, чувствам се добре, щото имам некви музи и скоро ще се пише, живота ми е динамичен ( ставам сутрин, лягам вечер), липсвате ми ( не винаги, но понякога), обичам ви (когато ми липсвате).
До скоро!
Последна промяна Gazilot на Пет Юли 10, 2015 3:49 pm, променена общо 1 път