3+ годишни преживелици, изводи, прегрешения и опит! Част Първа.
Искам да бъда ясен. Това надолу си е само мое мнение, мой опит. Не насаждам нищо, само предлагам. Ако някой иска да си вземе и да се почерпи, да заповяда!Изтърколиха се доста годинки откакто промених начина си на живот. Но преди да почна да пиша нещото, което не знам какво ще е, нека Ви разкажа една притча, която също не знам каква ще е и колко разбираема ще е, ражда се сега :
Мерцедеса... Беше се разплул на задната седалка на Мерцедеса, последен модел. Разплул беше точната дума, описваща визията му и произхождащите от това форми, придобило тялото му от земната гравитация. Беше отделен от шофьора с еднопосочно-прозрачна преграда. Той не шофираше, въпреки, че навремето обичаше. Сега просто се измаряше и не можеше да издържи пътя Бургас-София в шофьорска поза. Колата се движеше с голяма скорост, но вътре това не се усещаше. Магистралите в България се водят по документи само такива, по-скоро са второкласни американски дороги. Но с неравностите, остатъците от бюджетокрадящи ремонти и дупките, каращи ни да не забравяме окопната война, Мерцедеса се справяше блестящо. Не се усещаше нищо и туловището му се разтрисаше като малеби в ученически стол само като се пресегнеше да вземе чашата уиски. Беше доволен, отдавна потиснал гласчето някъде дълбоко в себе си, което тревожно му нашепваше, че това не е правилният начин на отношение към живота и най-вече към себе си. Нехаеше, беше се пуснал по руслото на задоволството и гребеше с пълни шепи лесните съблазни на съвременният живот, обзет от чувството за Абсолют. Ядеше това, което му е вкусно и колкото му душа иска, притежаваше или можеше да притежава всичко, което беше критерий за успех в материалния ни заобикалящ свят. Всичко, но не и себе си...
Скоростта на возилото караше крайпътните светлини да се сливат в една права, бяла линия. Налегна го сладка дрямка, вследствие на обилната храна, поета в крайпътното "Хепи". По рецепторите на хранопровода имаше палитра от остатъчните вкусове на двете вратни пържоли, пържените картофи, големите наливни бири и тортите за десерт. Мързеше го даже да се пресегне за питието си и воалите на дрямката нежно го погалиха, отпускайки 10 килограмовият му врат настрани. Плашещото му крайпътни птици, насекоми и цигани хъркане беше прекъснато от бръмченето при свалянето на преградната стена. Шофьорът, с виновно изражение, смутолеви някакво извинение, че е нарушил дрямката му:
- Има заледени участъци и пътят е опасен, да намаля ли малко скоростта? Ще закъснеем с 10-15 минути за срещата в ресторанта."
Мислеше си " Господи, това момче не знае ли че кара Мерцедес и за него тези подробности не важат?
- Карай си със скоростта, която съм ти казал. Никакви закъснения, или режем от надника!!! И ако пак ме събудиш за такива глупости, ще те върна на село да караш каруцата на дядо си!!!
Гневно натисна копчето, затварящо преградата, но повече не можа да задреме, ядосан от "глупостта" на шофьора. Ще закъснеят за ресторанта!!! Където го чакат всичките му приятели, общо тежащи колкото влакова композиция с въглища. Където ще има тонове храна, от вкусна по-вкусна, тонове пиене, от пивко по-пивко. Усети как отделя слюнка, предвкусвайки предстоящата кулинарна вакханалия. Въпреки че туристическата раница, наречена корем, беше пълна до пръсване по шевовете искаше да яде още и още, само заради усещанията на свличащата се към стомаха храна и експлозивните вкусови оргазми на небцето. М-м-м-м-м, усети се как примлясква...когато...
...тялото му се измести неестествено, подобно падащ от 5-ия етаж презерватив, пълен с вода. Лунообразната му глава се размаза по преградното стъкло и зъбите му изтракаха като изпуснати гвоздеи в баня.
...Черният лед, невидимо притаил се в края на платното по моста, пое предната гума и завъртя колата към перилата на моста. Задействаха се всички ABS, ASR, ESP, БКП, ООН, БАН, КПСС и др. системи, но беше късно. Скоростта беше много голяма и супервозилото полетя в нощната паст на Витинската 120 метрова пропаст.
...
Жигулито...Вибрациите на тресящият се руски магистралоед, "летящ" със 70-80 км/ч караха устните му да треперят като при детската игра бррр-бррр-бррр. Скоростта позволяваше да разглежда крайпътните пейзажи, заснежените върхове, странно фосфоресциращи на лунната светлина. Беше спуснал прозореца наполовина и вдишваше нощния въздух с пълни гърди. Хладният вятър караше кожата по врата му леко да настръхва, но той харесваше допира на околната среда по себе си. Природа, миризми, усещания и вибрации го караха да се чувства жив и пълноценен. Да, точно, чувстваше се Жив и слял се в хармония със себе си. Неудобствата на превозното му средство, морално остаряло за 2017 година, нямаха никакво значение. Щеше да стигне крайната си цел, независимо от тренажорното усещане за пресъздаване на Сталинградска бомбардировка. Подмина светлините на крайпътно "Хепи". Подсмихна се, спомняйки се колко обичаше на времето да се храни там, непропускайки посещение, когато е на път. Не изпитваше глад, а и знаеше, че добре тренираният му хипоталамус щеше да почне да издава сигнали за глад, точно във времето за ядене. Беше открил начин чрез храната да се чувства полезен на себе си и околните. Тялото му бе претърпяло изменение, което само го удивляваше и караше да продължава още по-насочено да се придържа към режима си...
Отпусна се на неудобната седалка и забарабани по антихидравличния волан. Впери поглед по неосветеното "европейско" платно, защото минусовите температури и последните валежи можеха да са оставили заледявания, невидими за фаровете. Беше в отлична кондиция и не изпитаваше никаква умора и неудобство. Гледаше стоповете на прелитащите край него лимузини, чийто странични огледала струваха колкото 5 возила като неговото. Ехаааа, какъв красив черен Мерцедес го задмина току-що. Супер кола, помисли си без капка завист, но защо е нужно така да лети - опасно е, има заледявания тук-там, а е вечер. Усмихна се в тъмното, сещайки се за една мисъл, прочел наскоро в Интернет: "Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време". В неговият случай не беше точно така, Мерцедесът звездолетно подминал го преди малко, щеше да пристигне два пъти по-бързо от неговото вехто Жигули. Ама не му пукаше...
Приближаваше тунела "Траянови врата", когато изкуркването на стомаха му напомни, че трябва да поеме някаква храна. Отвори жабката и извади кофичка кисело мляко. Устата му се пълнеше със слюнка, докато разклащаше кофичката като барман - шейкър. Жадно погълна гъстата течност през двете дупки на капачката и само след 3-4 минути го заля вълна от енергия, доволство и чувство за Абсолют. Навлезе в тунела усмихнат на света и щастливо отразяващ светлините на лампите по тавана. Замисли се колко оргазмично може да се почувства човек само след една кофичка кисело мляко, а на всичкото и отгоре сит и щастлив. Странно нещо беше този режим, на който се беше посветил последните няколко години...
Блещукащи светлини от полицейски лампи в далечината го извадиха от мислите и се принуди да намали и без това невисоката си скорост. Полицейска палка го отби в дясното аварийно платно и мустакат донът-полицай, лучено се представи, навеждайки се към отвореното стъкло:
- Старшина Петров, КАТ Ихтиман, мола загасете моторя и ост'нете на аварийни ламби.
- Какво е станало, лошо ли е, г-н полицай?
- Абе мани бе, бримчат ги тея Мерцедеси, без въще да мислят у тея кратуни. Ей го на, слеен модел ама...излетял през моста. Сплескан като гургулишка фъшкия. Леш. Още не моем изчисти железата, дет фъркали по моста га сай фраснал- каза лукодишащият и се отдалечи с пингвинска походка покрай струпаните автомобили.
...
За да се разбере Зоната и да се задържим в нея, са нужни няколко неща, няколко основни понятия, които трябва да си изясним още в самото начало, на прага. Не може да пътуваш до 5-ия етаж с асансьор в двуетажна сграда!
Преди да почнем Зоната, преди да влезем в кухнята й, трябва да минем през предверието, където всъщност е един от най-важните тестове за нас и бъдещето ни.
Представете си полумрачна стая, в която от врата, зад която не знаете какво има се процежда светлина. Пред Вас са маса, стол и вместо отсрещен стол - "огромно" огледало в човешки ръст. Вашият ръст
. Ако нямате въображение замъкнете стол у вас пред огледалото, съблечете се гол и седнете. Тука е сюблимният момент и от последващите действия зависи много от това, което ще Ви се случи. Вторачете се в себе си, в огледалния си образ. Задръжте 2-5 минути. Когато лицето отсреща започне да Ви се струва непознато и започнете да се питате "Това аз ли съм" (бтв, ефекта на огледалото, реален е),
задайте си на глас следните въпроси : "Готов ли съм? Ще послушам ли вътрешният си глас, който ме доведе дотук. Обичам ли се? Държа ли на себе си? Дължа ли си го? Дължа ли го на съществата, които ме обичат?"
Втренчени в огледалото, ще изпаднете в полутранс, в който връзката със себе си е доста силна. Доверете се на подсъзнанието, което през цялото време е крещяло, но без глас, по какъв опасен път сте препускали и който път Ви е довел до този стол и това предверие. Ще продължите ли с комфорта на Мерцедеса и неизбежният мост? Комфорт, довел Ви до тук. Готов ли сте да влезете в неудобното Жигули и да се слеете със себе си и пътя към крайната цел. Ако усещате, че не може да излезете от "зоната си на комфорт", или отсега си мислите, че все ще има начин лесно да промените живота си, копирайки стария такъв - НАПУСНЕТЕ!
Останете си в "Зоната на комфорт", защото Зоната зад процеждащата се струя от вратата ОЩЕ не е за Вас. Ще имате още много връщания в това предверие, докато накрая се почувствате готов.
А ако сте готов, очаквайте промяна. Тотална. Бъдете готов да заповядате на самия себе си, да контролирате част от мозъка си, същността си, която Ви отрезви и изманипулира да седнете на тоя стол. Доверете й се, тя е добрата част от мозъка Ви. С нейна помощ ще трябва да осъществите тотална замяна на старата си мрежа от неврални връзки. Връзки, които Ви направиха дебел, комплексиран, неефективен, инертен, мързелив, хейтър и т.н..
Джо Диспенза - Evolve Your brain
http://kolibka.com/download.php?mid=9280 Седнете в шибаното Жигули!
Предстои Ви дълъг, нелесен и понякога доста неудобен път, но пристигането в крайната му точка си струва.
Конкретика:- Прочетете книгата! Прочетете "Зоната на Бари Сиърс", като за начало. RTFB!!! Внимателно! Разберете идеята, разберете философията на този начин на живот. Защото Зоната е начин на живот, не диета. В най-изначален смисъл, нашият живот е зависим от храната. От своя страна храната е това, което може и ни убива - бавно и методично, или ни държи красиви и способни дълго време. В книгата всичко е обяснено. Достъпно, котката ми и тя е в Зоната, схвана я след първият прочит.
- Везна, кухненска. Мерене на око само при форсмажорни обстоятелства! Старите зонбита знаят много добре, че на око е като "само главичката".
- Изкормете хладилника от "предишните" си храни. Заредете се с препоръчаните за Зоната храни. За началото на Зоната наистина са Ви нужни зелени храни. (Тука е адски дискусионно, в друг пост мисля да споделя опита си с пластмасите по рафтовете на магазините ни). Но дори и компрометираните храни, в правилната си пропорция, като за начало са ОК.
- "Само един залък", "Само едно парченце" и "Нищо няма да ми стане от една глътка" във времето за НЕядене - НЕ! Задръжте! В началото ще има пориви на глад доста преди времето Ви за хранене. Пийте вода, повтаряйте си наум и на глас, ако искате, че това е жажда, объркан сигнал за глад. Водата потиска този импулс. Поне при мен.
- Мерете се периодично, но само ако сте стриктен. Защото ако сте, ще забелязвате, особено в началото как килограмите падат като ерекция на ЕГН от 50-те години. Когато се задържите на едни и същи килограми по някое време (неминуемо се случва), НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ. Тялото Ви продължава да се изменя, доказателството е в шивашкия метър. Мерете си формите, опипвайте ги (ъмммм), радвайте им се. Прицелете се в някоя дреха, която много Ви харесва, но не Ви става. Периодично се опитвайте да се напъхате в нея. Ще влезете в нея, повярвайте ми.
- Вярвайте си! Вярвайте в правотата си! Говорете си, подкрепяйте се. Преиначете се! Инатете се, по линия на Зоната! В трудните моменти, сядайте веднага на стола в предверието. Сещайте се за Мерцедеса и Жигулито!
Следва...
и думите са излишни, поне в момента, ама ти си знаеш какво бих написала (почти роман), ако не е 2 и кусур посред нощ (направо след 3 отиде докато го напиша) и съм по-адекватна и свежа (все пак е петък - ден на майстора и съм леко изморена след тежка работна седмица 
). 
, че и тя не влиза вече много тук, ама е разбираемо - сезона е сега.
. Доскоро се надявам тук или на твоя територия на живо 
да са пожеланията ми към теб 
и да знаеш, че всичките въглехидратни блокове утре/днес ще ги изпия с мисълта за твоето здраве 
Пътувам на 12.07 към Поморие на санаториум. Да вземем да заформим един Зонов купон. 
.gif "Angel")
Всички сме грешници на тази земя и не винаги сме може би прави, но е приятно някой да намери думи, с които да оцени усилията ти да направиш нещо за другите. А дали те ще се възползват от това си е техен личен избор. Свят широк, хора всякакви. Щастлива съм, че познавам уникален човек като теб! И още веднъж благодаря на Бога, че те има тук, в този форум, в това мъничко общество на съмишленици за благородната кауза да помогнем на хората да са здрави! Ти, с всичко написано от теб в този форум, беше човекът, който най-много ме вдъхнови да започна и продължа със Зоната и да посветя свободното си време на идеята й. Обичам те, Гази! 
Вчера оперираха моето сърце, и ти ми каза, че ще стискаш палци. Днес, след операцията все още едвам дишам, защо не продължи да стискаш палци. Защо спря твоето сърце? Защо си отиде Гази? 
