Здравейте зоНбита!

Усещате ли полъха на пролетта?
Обичам пролетта!
Днес ми е ден за отчет.
На шега, на майтап ето ме вече
6 месеца в Зоната! (Е на коледните и новогодишните празници и февруари в БГ- около нея.)

Загубих 12 кг от теглото си и по 10 сантиметра от обиколките на ханша и на корема. Не усетих как мина това време.
Този месец при мен нещата с отслабването, малко се закучиха. Това не ме притеснява особено, а и аз си имам няколко обяснения за това. Едното е, че половината месец не бях стриктно в зоната (докато бях в БГ). Другото е че си увеличих блоковете, без да увеличавам физическата активност. А третото е, че вече свалих 12 кг и сега последните, ще ги свалям все по-трудно и бавно. Освен това и преди съм имала периоди на задържане или с минимален резултат в свалянето на кг, така че може и сега да е такъв период.(Имам и още 1, 2 предположения, но както и да е, те не са толкова важни.) Както вече споменах, това не ме притеснява изобщо, защото вече си влизам спокойно във всички дрехи и искам да си ги понося още известно време, а ако отслабна още, ще трябва да купувам нови.

Така че, за сега, не бързам.
През изминалата седмица взех важни за мен решения и се чуствам много удовлетворена. Сега се опитвам да ги осъществявам. Зоната вече е част от живота ми и начин на мислене, нещо естествено и част от мен, което е много ненатоварващо. Когато започвах бях под страшен стрес от това мерене и чудене какво да ям. Още от първия ден и до сега, никога не съм си правила предварителни менюта. Просто отварям хладилника, виждам какво има и какво от това ми се яде и решавам на момента, да си сготвя или да си хапна суха храна. Само когато ми се налага да ям извън къщи си нося нещо предварително приготвено. В последно време, защото и малката ми дъщеря е в Зоната, започнах да правя сладкиши и кексове, които ядем заедно, защото когато зонувах сама ми беше трудно да ги изяждам, а аз не обичам да хвърлям храна.
Както Зоната стана неразделначаст от мен, така и вие станахте неразделна част от моето ежедневие. Най-силно го усетих, когато бях в БГ и нямах време да влизам редовно във форума, страшно ми липсвахте. Направо е невероятно (поне за мен), как това може да се случи, но е факт. Как може хора, които реално не се познават, да се чувстават близки и дори да си липсват. Искам да ви благодаря, че ви има и че можем да бъдем заедно, макар и виртуално. Това е първият и единствения форум в който участвам, но съм щастлива, че съм част от това Зоново семейство.
Благодаря ви, че ви има.
