. И така втори отит за днес. 
Този път реших да си направя дневник, за да мога да си припомням през какво съм минала, какво съм си мислила в дадени моменти и за стимул.
След като родих започнах да трупам много кила
. Общо взето с времето всичко се промени /най-много килограмите/, освен усмивката, тя си остана постоянна величина, без значение колко стърчат бузите след нея 
. Естествено, че друга част от промените беше много по - хубава и свързана с децата, но това е друга необятна тема. Преди да родя също не съм била слаба, но тогава по-лесно поддържах нещата в приемливи граници. Пробвах доста диети, но аз съм осъзнат човек и съм наясно, че диета не върши работа, докато не си промениш начина на живот. Не разбирам диетите, не ги харесвам, напълнявам само при споменаване на думата. Не мисля, че ще съм по-здрава ако „маам” само мръви, дори и да успея да отслабна. И така попаднах на книга Зоната на Бари Сиърс. Това вече беше друго… то не беше диета, а правилния начин на живот, към който има бонус – сваляш излишните килограми. Започнах да търся информация по всички канали. Сайта „В зоната” беше първата българска информация, която ми беше, много, ама много полезна. Разбирам зоната, разбирам как действа, разбирам защо действа /за разлика от всички други диети, с които всички около мен сваляха, но не и аз/. И така през 2018 влязох в зоната за около 6 месеца – свалих 9 килограма. И излязох… 
. Е това много не ми е ясно, как можеш да излезеш като си видял смисъла, разбираш и харесваш идеологията… 
. Бавно успах да си върна изгубените кила 
. Няма диета или правилно хранене, което да защити от повторно качване, ако отново започнеш да се храниш като….” Черна дупка”. Тоест пъхаме там в „черната дупка” безразборно храна /най-често при мен сладичко и тестеничко/ и тя изчезва, е естествено се раздува и обвивката на „черната дупка”. Та ако някой ви рекламира диета без йо-йо ефект, да знаете, че нищо не спасява от ефекта на „предишното вредно хранене”. Време е за втори опит в това да променя начина си на живот, начина си на хранене.Случката, която ме стресна и върна отново в Зоната:
Преди карантината давам аз едни дънки на шивачката, за да им сложи ластик на колана, защото като седна цял ден на бюрото и ми „притискат корема” /какъв лош натиск е това на „черната дупка”/. Следващия ден е обявена карантина и дънките останаха там няколко месеца. Карантината падна, взех дънките, изпрах ги /по стандартния начин, а не на 250 градуса/ и ги приготвих за обличане на сутринта. И така сутринта се подготвям за работа, нахлузвам дънките и …опс… те влизат до половината на бедрата ми… Поглеждам ластика – там си е, поглеждам дънките - същите са, значи г*за е друг. Даже може би са два, а не един. Тихичко отивам да взема други дънки, които са достатъчно еластични, че все още могат да побират двата ми г**а. Отивам на работа, но не спирам да се чудя как е възможно това, за толкова кратко време!? Еми възможно е, факт е. Пък и в „черната дупка” нищо не се губи, всичко си отива на мястото . Е за съжаление последното място, на което отива е към бюста. Но пък може и да е за хубаво, вероятно да носиш г** с такъв размер е по-лесно от носенето на бюст със същия размер. Ако някой все пак прочете това, моля да ме извини, стана малко грубичко, но така ми се изля от вътре. Малко на гняв отиде работата. Ама нека да ми е за назидание и да ме стряска спомена.
И така влизам в Зоната на 14.05.20201 с 97 килограма.
Около месец по –късно на 15.06.2020г. съм 92 кг.
Резултат – 5 кг. Вече съм толкова колкото преди карантината. Мерки не съм си взимала, но ще пробвам по - често въпросните дънки /все още не съм се пробвала с тях/. Храната ми е доста често от червената зона, но така е по-близко храната, която предпочитам. Не съм спряла да хапвам сладко, но то е по зонови рецепти, пак имам тестеничко, но балансирано. Количеството храна никак не е малко, че понякога даже завидно голямо… И въпреки това резултата е повече от положителен. Е пак да се питам, защо по дяволите съм излязла от Зоната, щом съм я открила? И по този въпрос имам предположения и размисли, но ще стане много дълго. Нищо, каквото било – било, важното е сега да е както трябва, защото аз наистина вярвам в Зоната!
. Пък някой ден може и да си обсъждаме какво да направим, за да задържим постигнатото.....Дано, Дано...
.
Аз виждам всичко зад кулисите, така че деразйте и зонувайте смело, докато си споделяте зоновите приключения.
