Меню
Архидонова киселина

Архидонова киселина

(Омега 6 – Провъзпалителна мастна киселина)

„Преди повече от двадесет години, разработих диета Зоната с една единствена цел – да се намалят нивата на токсичните мазнини, и по този начин да се намалят нивата на тихото възпаление в цялото тяло.
От времето, когато първата ми книга „ЗОНАТА“ беше публикувана, измина повече от едно десетилетие, но понякога изглежда, че никой никога не я е прочел истински. До ден днешен, все още се гледа на Зоната като програма за отслабване. Зоната е диета в истинския смисъл на думата. Коренът на думата „диета“ идва от древна Гърция, което означава начин на живот. Диетата „ЗОНА“ е просто начин на живот, който контролира нивата на токсичните мазнини до живот. Ако успеем да постигнем тази цел, ще елиминираме основно синдрома на токсичните мазнини. В същото време, хората ще отслабват, защото тихото възпаление в мастните тъкани и в мозъка е това, което движи епидемията от затлъстяване “

Проф. Д-р Бари Сиърс – Toxic Fat

Темата, посветена на Арахидоновата киселина (AA англ.) заема централно място в Зоновото хранене. Главната цел на Зоната е да намали производството на „лошите“ про-възпалителни айказаноиди, които предизвикват възпалението в тялото. Това се постига чрез намаляването на прекалено високите нива на инсулин (основния посредник за образуването на арахидонова киселина), и намаляването на излишните телесни мазнини (основния посредник на възпалението).

Източниците, които директно доставят в тялото Арахидоновата киселина (известна като Омега-6), са дреболиите (като черен дроб), яйчните жълтъци и мазнините в червените меса – всички те са богати на АА. Например, само един яйчен жълтък (без значение дали яйцето е органично или не) съдържа около 300 мг арахидонова киселина. Когато се запознаете подробно с това колко опасна може да бъде тази киселина, може би ще се замислите, дали в действителност жълтъците наистина са толкова вкусни, и дали пък не можем да намалим консумацията им.

Д-р Сиърс препоръчва консумацията на тези храни да се сведе до минимум, защото излишъкът от тази полиненаситена мазнина може да се превърне в истински биологичен кошмар за вашето тяло. Всъщност, научното наименование на токсичните мазнини е Арахидонова киселина.

Основно, когато е на лице излишък от АА, тогава започва затлъстяването. Най-лесният начин да увеличите нивата й в кръвния поток, е като я приемате директно от храната (в особено големи количества в мазните червени меса и яйчните жълтъци), или индиректно, чрез консумацията на твърде много високогликемични въглехидрати, които покачват инсулина, а това от своя страна спомага за повишеното производство на Арахидонова киселина. И в двата случая тялото прави всичко възможно да премахне излишните количества от кръвния поток, като я складира в мастните депа, като по този начин държи възпалението под контрол. След малко ще разгледаме по-подробно този въпрос.

Арахидонова киселина

Голямата сила на Зоната се крие в способността да намалява максимално нивата на тази киселина в човешкото тяло, която се образува от дълговерижните Омега-6 мастни киселини. Тя е градивният материал на всички „лоши“ (про-възпалителни) айказаноиди, в това число и на тромбоксан А, (който причинява струпването на тромбоцити), на PGE (който възбужда болката и потиска имунната система) и левкотриените, (свързани с алергиите и кожните заболявания).

Арахидоновата киселина (AA англ.) е толкова мощна и опасна, че ако инжектирате почти всички видове мазнини (дори наситени мазнини и холестерол) в зайци, нищо няма да им се случи, ако обаче им инжектирате същото количество арахидонова киселина, кръвта на тези зайци се съсирва почти мигновено, и те ще са мъртви в рамките на няколко минути. Всъщност, ако искате да увеличите нивата на АА в кръвта си, не е задължително да я инжектирате. Съществува един по-бавен и по-коварен начин- просто не спирайте да консумирате богати на въглехидрати храни, и последвалото свръхпроизводство на иснулин ще свърши останалото вместо вас.

Човешкото тяло се нуждае от определено количество Арахидонова киселина, тъй като за поддържането на хормоналното равновесие са необходими и „лоши“ айказаноиди. Но, в прекалено големи дози може да бъде токсична, и да има значителни неблагоприятни последици за здравето (като например смърт).

ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ НИВАТА НА АРАХИДОНОВА КИСЕЛИНА

Двата хранителни фактора, които могат да предотвратят повишените нива на арахидоновата киселина са: балансът между омега-6 и омега-3 мастни киселини, и балансът на протеини и въглехидрати в диетата ни. И двата фактора си взаимодействат с ключов ензим (делта-5-десатураза), който произвежда арахидонова киселина.

Всички животински протеини съдържат известно количество арахидонова киселина (AA англ.). Колкото е по-ниско съдържанието на мазнини в тях, толкова по-малко Арахидонова киселина ще консумираме, и толкова по-малко усилия ще трябва да полагаме за да контролираме тихото възпаление.

Тъй като получаваме необходимото ни количество Омега-6 чрез консумацията на нискомаслени протеини, трябва максимално да намалим приемът на останалите богати на Омега-6 източници, като например евтините растителни масла, които всъщност са навсякъде около нас.

Нека да погледнем в миналото-времето на нашите баби и прабаби. Тогава консумацията на Омега-6 е била в значително по-малки количества, тъй като основните източници на мазнини са били свинската мас и кравето масло.

С течение на времето, и благодарение на новите технологии, тези мазнини са заменени с различни видове евтини растителни олиа (слънчогледово, царевично, соево и шафраново олио), които са изключително богати на Омега-6. И колкото повече се увеличава Омега-6 в диетата ни, толкова повече увеличаваме вероятността от производство на Арахидонова киселина. Това е като да добавяме повече вода във водна кула- налягането на дъното става все по-голямо и по-голямо.

В същото време, приемът на Омега-3 от рибеното масло драстично е намалял. По-специално- необходимите високи нива на EPA (aйкозапентаенова киселина- EPA англ.), която частично потиска активността на ензима делта 5 десатураза.

Арахидонова киселина

Тази промяна в диетата, и последвалият дисбаланс на Омега-3 и Омега-6 е основният виновник за увеличеното производство на арахидонова киселина, която пък е главния виновник за увеличаването на тихото възпаление.

Това което прави картинката още по-страшна, е същевременното повишено производство на инсулин, предизвиканo от прекалената консумация на преработени храни. Това са храните, богати на рафинирани въглехидрати, като спагети, пици и хляб. Тези въглехидрати са съставени от чиста глюкоза, свързани помежду си от много слаби химически връзки, които бързо се разпадат по време на храносмилането. Освободената глюкоза бързо навлиза в кръвообращението, и предизвика повишаването на хормона инсулин, който от своя страна активира ензима делта-5-десатураза, за да произведе още повече арахидонова киселина (токсичната мазнина), която е градивния елемент на невероятно мощните възпалителни айказаноиди. С други думи, започват да се случват лоши неща.

Ако трябва да съберем частите на арахидоновия пъзел, ще видим препълнени рафтове с евтини растителни масла, потънало в забрава рибено масло, и неуморна консумация на хлябове и тестени храни. Какъв е крайният резултат?- „перфектната хранителна буря“, т.е идеалната рецепта за затлъстяване и развитие на хронични болести.

Казано на кратко, смесването на излишните Омега-6 с излишния инсулин, в комбинация с почти никакви Омега-3 е като да наливате бензин в огъня. Крайният резултат е все повече Арахидонова киселина, което означава повече тихо (клетъчно) възпаление.

КЛАСИЧЕСКО И ТИХО ВЪЗПАЛЕНИЕ

Арахидонова киселина

Обикновено свързваме възпалението с болка. И понеже боли, за това отиваме на лекар. Д-р Сиърс нарича това възпаление класическо. А какво става, ако имате възпаление без болка?

Тихото възпаление е първия признак, че тялото е извън равновесие и не е добре. Това не може да се почуства, но неминуемо води до влошаване на здравословното състояние.

Това мълчаливо тихо възпаление е най-опасния вид, тъй като не докосва нервните окончания, които да изпращат сигнали за болка до мозъка, и след като не знаете за него, не се предприемат никакви мерки. Без нищо да подозирате, то продължава да атакува и уврежда различни органи в продължение на години, докато един ден се натрупат достатъчно щети, много често необратими. След години и дори десетилетия на непрекъснати атаки на това бавно разрастващо се тихо възпаление, (без ваше знание) се стига до голямо разнообразие от хронични заболявания, като диабет, сърдечни заболявания, Алцхаймер, рак и т.н. Когато органите са достатъчно увредени, тогава започва да боли, и чак тогава отивате на лекар. Но най-доброто, което вашият лекар може да направи, е да ви предпише лекарства за лечение на симптомите на хронично заболяване, и нищо което да лекува основната причина. Естествено, това е страхотна новина за фармацевтичните компании, тъй като си осигуряват доживотни клиенти, но не е добра новина за вас, тъй като основната причина все още съществува: постоянното присъствие на тихото възпаление.

Арахидонова киселина

Арахидоновата киселина е ключът не само към разбирането на епиденията от затлъстяване, но и за връзката между затлъстяването и хроничните заболявания. Химичното наименование на тази мастна киселина е Арахидонова киселина, но д-р Бари Сиърс я нарича токсична мазнина.

Една от първите последици от увеличеното производството на токсични мазнини е, че тялото започва да атакува самото себе си. Какво означава това?

Както споменахме в началото, тялото се нуждае от определено количество Арахидонова киселина, за да произведе достатъчно про-възпалителни айкaзаноиди. Те активират атаките на имунната система, за да отблъсква външни нашественици (като бактерии, гъбички, паразити и вируси). Възпалението е последното ни оръжие, с което да отблъскваме тези нашественици, които влизат в телата ни и предизвикат инфекциозни болести.

В момента, в който някой от тях влезе в кръвния поток, възпалението започва повсевместна атака, като унищожава врага и всяка тъкан, която може да бъде инфектирана. Възпалението е и начина, по който тялото реагира на травми и наранявания с цел да се поправи. Започне ли веднъж лечебния процес, възпалението веднага изчезва и тялото възстановява нормалното си функциониране. Без възпаление, нараняванията в телата ни никога не биха могли да зарастнат.

Понякога обаче, целия този сложен процес не спира, когато трябва да спре. Тогава възпалението вместо преходно става хронично, и се поддържа под възприятието ни за болка. Точно това е тихото хронично възпаление, което в крайна сметка убива. То може да се дължи на генетична предразположеност или на фактори като затлъстяване, лоша диета, или пушене. Каквато и да е причината, повишеното ниво на тихото възпаление се превръща в дългосрочна война, която унищожава здрави тъкани, клетки и кръвоносни съдове, и поставя началото на хронично заболяване.

Тихото възпаление наранява тялото по много начини. Изследвания са установили, че то води до сърдечни пристъпи и евентуално инсулти. Също така атакува нервните клетки в мозъците на тези, които са предразположени към болестта на Алцхаймер, както и предизвиква бързото делене на клетките, което води до превръщането на здравите клетки в ракови.

Тайната за запазването на здравето е контролирането на тихото възпаление. Разбира се, че тялото трябва да има функционална възпалителен система, за да можем да оцеляваме, но същевременно този процес трябва да спре, когато външния нашественик е осуетен или раната е заздравяла. Войниците на тихото възпаление са хормоните, известни като Айказаноиди. Тези хормонални войници работят в координирана система с нашите имунни клетки, за да спечелят всяка битка, която може да възникне в тялото ни. Когато битката приключи, войниците трябва да се оттеглят от бойното поле, а ако това не се случи, тогава стават посредниците на тихото възпаление.

КАК ИЗГЛЕЖДА ИМУНОЛОГИЧНАТА НИ АРМИЯ ?

  • 1. Айказаноиди: Тези хормони в крайна сметка контролират целия възпалителен процес. Те позволяват на специализираните възпалителни клетки (неутрофили и макрофаги) да се мобилизират и да се проврат през стените на кръвоносните съдове, за да стигнат до мястото на бойното поле. Тогава тези специални клетки изяждат и унищожават нашествениците. Също така, айказаноидите предизвикват освобождаването на повече възпалителни протеини, наречени цитокини, които сигнализират за подкрепление. Тогава армията на имунните клетки идва на помощ и унищожава микробите и повредените тъкани. Други айказаноиди са хормоните, които ремонтират и подмладяват. Когато тези противоположни айказаноиди са балансирани, вие сте добре. Когато не са, тогава се доближавате до хронично заболяване.
  • 2. Имунните клетки: Клетките, пазители на тялото наречени мастоцити, са винаги нащрек за признаци на проблеми. При първите следи на чужди нашественици, тези мастоцити освобождават химикала хистамин, който сигнализира имунната система, че трябва да започне атака. Хистаминът циркулира в кръвта и се закрепва върху определени клетки, което води до каскада от реакции започващи с изблик на про-възпалителни Айказаноиди. Кръвоносните съдове се разширяват в отговор на тези айказаноиди, което позволява на повече клетки- войници (неутрофили и макрофаги) да достигнат целта си възможно най-бързо.

Същите тези про-възпалителни войници-айказаноиди предизвикват натрупване на излишна течност в района на битката. Това кара кръвоносните съдове да се разширяват още повече, като по този начин докосват нервните окончания, изпращайки съобщения на мозъка, че изпитвате болка. За да са сигурни, че мозъкът е получил съобщението, айказаноидите увеличават чувствителността на нервните влакна, за да може да се изпращат още по-силни сигнали за болка. Тялото ви иска мозъка да знае, че в момента се води имунологична битка, за да можете да спрете това, което я причинява. Например, ако си вкарате пръста в огъня, сигналите за болка ви казват веднага да го дръпнете от там. Това разширяване на кръвоносните съдове, предизвикано от айказаноидите, причинява всеизвестните признаци на възпаление: подуване, повишаване на температурата и зачервяване.

След като битката е спечелена, тялото обикновено си прибира обратно армията на имунната система, като изпраща анти-възпалителните айказаноиди, които имат обратния ефект на про-възпалителни айказаноиди. Те са тези, които спират болката и започват да стимулират процеса на оздравяване.

Когато обаче има срив в комуникацията, създаването на про-възпалителни айкозаноиди продължава (макар и на по-ниско ниво), и възпалителния процес не спира. Тогава се появява хроничното тихо възпаление.

Казано на кратко, големите количества Арахидонова киселина, и съответно многото „лоши“ айказаноиди се обръщат срещу вас, като заблуждават имунната система, и я карат да стои постоянно включена. Става така, че собствената ви имунна система започва да атакува всеки един от вашите органи бавно, но безмилостно, мислейки че тялото е атакувано от външни нашественици.

КАК ТЯЛОТО СЕ ПРЕДПАЗВА ОТ ГОЛЕМИТЕ КОЛИЧЕСТВА АРАХИДОНОВА КИСЕЛИНА?

Човешкото тяло успява да поддържа достатъчно Арахидоновата киселина във всяка от 100те трилиона клетки. Всяко допълнително количество, произведено от тялото, или погълнато чрез храната се препраща към мастните тъкани за дългосрочно съхранение (точно както се заравят токсичните ядрени отпадъци). Натрупването на излишни телесни мазнини е първоначалния опит на тялото да се защити от тази киселина, като задържа или капсулова токсичните мазнини в мастните клетки (особено тези, които се намират в коремната област). По този начин натрупаните мазнини действат като защитна стена за излишната Aрахидонова киселина, за да не може да атакува другите органи.

Въпреки това, дори и капсулована, тази киселина си остава токсична. И гениалният начин на тялото да се справи с този проблем, е да образува повече мастни клетки, чрез мастните тъкани (т.е започвате да надебелявате). По този начин сформираните нови клетки увеличават капацитетът за складиране, което позволява на арахидоновата киселина (АА англ) да се разреди и съответно да стане по-малко токсична в другите мастни клетки, преди да е успяла да ги повреди и евентуално да ги убие. Това е добрата новина.

Лошата новина е, че при постоянното повишаване на Арахидонова киселина, предизвикано от диетата ни, идва момент, в който мастните клетки не могат повече да се разширяват, за да поемат допълнителните мазнини и особено токсичните. Когато нивата на Арахидоновата киселина станат достатъчно високи във всяка една мастна клетка, те се разболяват и умират. Тогава започва каскада от молекулярни събития, които в крайна сметка водят до бързото изтичане на съхранената Арахидонова киселина в кръвта. Започне ли веднъж да изтича тази киселина, означава, че страдате от безмилостния синдром на токсичните мазнини.

Движещата сила на този синдром са плуващите в кръвта токсични мазнини, които разпространяват тихото възпаление чрез кръвния поток. Когато това хронично възпаление не се спре на време, тогава има много голяма вероятност от появата на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, рак, неврологични заболявания, астма, алергии, автоимунни заболявания, възпалителни заболявания и т.н.

След всичко казано тук, несъмнено ще възникнат въпроси като например- Ако излишните мазнини ни предпазват от Арахидоновата киселина, като я капсуловат, как тогава излишните килограми са пряко свързани с многото хронични заболявания? или Защо има хора, които са с наднормено тегло, и въпреки това са здрави? Ами какво да кажем за природно слабите хора?-те нямат излишни мазнини, но също страдат от хронични болести.

КОГО ЗАСЯГА ИЗЛИШНАТА АРАХИДОНОВАТА КИСЕЛИНА – ХОРАТА С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО ИЛИ ПРИРОДНО СЛАБИТЕ ХОРА?

По принцип, независимо от теглото ви, колкото по-малко токсични мазнини плуват в кръвта ви, толкова по-дълго ще живеете. Що се отнася до тялото ви, много по-добре е да сте пълни, и без възпаление, отколкото с нормално тегло, и с възпаление. Тихото възпаление е това, което убива, а не излишните мазнини. Това означава, че ако сте с наднормено тегло, и дори много затлъстели, пак може да сте здрави, стига да не страдате от синдрома на токсичните мазнини, но това може да се промени всеки един момент.

Както вече споменахме, колкото повече се увеличават нивата на Арахидоновата киселина, толкова повече мастни клетки се създават, за да се разреди концентрацията й. По този начин ставате по-дебели, но чрез разреждането на тази киселина във всяка една определена мастна клетка, намалявате нейната потенциална токсичност.

Ако мастните клетки са здрави, те си вършат работата много ефективно – поемат излишните калории, съхраняват ги под формата на мазнина, и след команда ги освобождават , за да доставят достатъчно гориво за производството на аденозин трифосфат АТФ (АТР англ)- химичната енергия, която ни държи живи. Докато мастните ви кетки са здрави, и успешно поемат и задържат Арахидоновата киселина, останалите органи ще са защитени от постоянните атаки на про-възпалителните айказаноиди, и най-вероятно няма да страдате от синдрома на токсичните мазнини, т.е ще сте добре, но това е все едно да стъпвате върху бананови кори, където всеки момент може се подхлъзнете.

От друга страна, ако сте с наднормено тегло, но мастните клетки не могат повече да поемат арахидоновата киселина, тогава започват прогресивно да се разболяват, докато умрат. Това е повратната точка, която превръща доброкачествените мазнини в злокачествени. След като мастните клетки започнат да умират, неприятностите започват драстично да нарастват, и тогава синдрома на токсичните мазнини е на лице, т.е бъдещето ви няма да е много розово.

Първия признак, че мастните клетки стават все по-болни е високите нива на инсулина (хиперинсулинемия), причинени от инсулиновата резистентност, която започва първо в мастните тъкани, и след това се разпространява в мускулните клетки. С тези повишени нива на инсулин се появявяват и група от симптоми (като например увеличаване на обиколката на талията, нисък холестерол HDL и високи триглицериди), което се нарича метаболитен синдром.

А какво да кажем за природно слабите хора? Те могат ли да имат синдром на токсични мазнини?

За съжаление, страшният отговор е ДА. За предпочитане е да бъдете с нормално тегло, и това е така докато не произвеждате твърде много арахидонова киселина. При генетично слабите хора, капацитетът на мастните тъкани за складиране на мазнини е ограничен, поради ниското инхибиране на инсулин, и съответно натрупването на излишни мазнини се оказва трудна задача. Процесът за разпределение на мазнините при такива индивиди е доста ефективен, и мазнините напускат мастните тъкани под формата на енергия с почти същата скорост с която са навлезли. Това са хората, които Бари Сиърс нарича „генетични щастливци“.

За съжаление обаче, тези хора далеч не са такива щастливци, ако имат излишна Арахидонова киселина. Поради ограничения си капацитет, мастните тъкани не могат да я абсорбират (поради липсата на „мастни капани“), и това се превръща в в потенциално опасна ситуация. Когато няма къде да се съхранява, тази киселина се разпространява по другите органи, като бавно увеличава нивата им на възпаление. Това всъщност е основният процес за развитието на хронични заболявания. Ето защо е възможно, хора които изглеждат страхотно в бански костюми, понякога да имат високи нива на тихо възпаление. И най-зловещото е, че няма никакви визуални улики, които да подскажат наличието на синрома на токсичните мазнини, и много от тези „генетични щастливци“ живеят с фалшивото чувство на сигурност, и ето как повечето ракови заболявания се развиват на спокойствие.

От всичко казано до тук, стана ясно, че в достатъчно високи концентрации, тази естествена мастна киселина е изключително токсична. И единственото нещо, което определя нивата й е начинът на хранене, т.е вашата диета.

ХРАНЕНЕТО В ЗОНАТА – ОСНОВНАТА ЗАЩИТА ОТ ТОКСИЧНИТЕ МАЗНИНИ

Най-мощното оръжие срещу синдрома на токсичните мазнини е храненето в Зоната, където успешно можете да намалите нивата на Арахидоновата киселина във всяка една клетка в тялото. Това става чрез три основни стъпки:

  • • Намален прием на калории, предизвикан от промяната в баланса на определени хормони, които контролират чувството за глад и ситост в мозъка. Т.е чувството на глад ще намалява, а чувството за ситост ще се увеличава. Когато не изпитвате глад, тогава намаления прием на калории и стопяването на мазнини се превръщат в лесна задача.
    (Това е единственият доказан начин за увеличаване на дълголетието)
  • • Намаляване на нивата на хормона инсулин чрез контролиране на баланса на протеини и въглехидрати при всяко хранене.
  • • Ограничаване на приема на омега-6 мазнини, и същевременно увеличаване на консумацията на дълговерижни омега-3 мазнини, като айкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA)

Все пак, ако не сте стриктно в Зоната, и дори използването на метода на ръцете и очите, за да балансирате всяко едно хранене ви изглежда твърде труден (въпреки големи ползи за здравето ), все още имате една последна възможност да се предпазите от синдрома на токсичните мазнини. Това е рибеното масло.

Известно е, че айказаноидите са най-мощните хормони в тялото ни, но в крайна сметка ние сме тези, които ги контролираме чрез храната. Балансът между „добри“ и „лоши“ айказаноиди е основният фактор, който определя физическото и психическото здраве на човека. Зоната, и приемът на високо-пречистено рибено масло са единствените лекарства, които могат да осигурят подходящия хормонален баланс, без никакви странични ефекти. Дори и да не спазвате стриктно Зоната, чрез рибеното масло поне ще можете да разредите излишната Арахидоновата киселина, като увеличите нивата на Омега-3 EPA във всяка една клетка. Това като цяло ще намали вероятността излишната АА да се превърне в про-възпалителни айказаноиди.

Понеже всички „лоши“ айказаноиди се получават от тази Омега-6 киселина, която допринася за възпалението, за производството на „добри“ айказаноди е необходима дълговерижната Омега-3 EPA ( айкозапентаенова киселина ), която има силата да намалява това възпаление. Съотношението на Арахидоновата киселина (АА) и EPA (айкозапентаенова киселина ) – АА / EPA е много добър индикатор за баланса на добри и лоши айказаноиди.

КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЗОНАТА – ВАШАТА КРЪВ ЩЕ ВИ ПОКАЖЕ БЪДЕЩЕТО

Важно е да отбележим, че Зоната не е някакво мистично място, или хитра маркетингова фраза. Зоната има точни медицински определения, които могат да бъдат измерени чрез прости кръвни тестове. Тези кръвни тестове се основават на правилният баланс на двете ключови хормонални системи- инсулин и айказаноиди, които се контролират чрез храната.

Много хора просто мразят да дават кръв, но ако човек знае, че от това ще се почувства по-добре, ще си направи колкото се може повече тестове. Просто трябва да знае какви изследвания точно са необходими.

Как можете да разберете, дали имате повишени нива на инсулин? Най-лесният начин е да се погледнете в огледалото. Ако сте с наднормено тегло, и с формата на ябълка, най-вероятно имате повишен инсулин. Въпреки това, може да сте слаби, и пак да произвеждате много инсулин. В такъв случай трябва да си направите кръвен тест.

Липиден профил на гладно

Основният тест, който ще ви покаже дали вървите по пътя към здравето, или в обратна посока, е тестът за холестерол в кръвта (липиден профил на гладно) , който измерва нивата на триглицериди и HDL („добър“) холестерол. Съсредоточете се върху два от номерата в този тест: нивото на триглицеридите (TG) и нивото на HDL (добрия) холестерол.

Триглицеридите на гладно би трябвало да бъдат под 100 мг/дл, а HDL холестерол- повече от 50мг/дл.

От друга страна, ако нива на триглицеридите са повече от 150 мг/дл, а холестеролът е по-малко от 35 мг/дл, означава че произвеждате твърде много инсулин и сте изложени на голям риск от сърдечно-съдови и други хронични заболявания. Повишените триглицеридите и ниския HDL холестерол показват, че най-вероятно имате твърде много „лоши“, и не достатъчно „добри“ айказаноиди.

Този тест може да бъде и първата улика, по която да се ориентирате дали имате синдрома на токсичните мазнини. Разделете нивата на триглицеридите на нивата на HDL холестерола, за да получите съотношението (това трябва сами да го направите, защото няма да го намерите в резултатите от теста). Ако съотношението на TG / HDL е по-голямо от 4, тогава най-вероятно имате синдрома на токсичните мазнини. Съотношението на TG / HDL е и индикатор за инсулинова резистентност и за състояния, известни като метаболитен синдром. Ако имате инсулинова резистентност, означава че капсулованата в мастните тъкани Арахидоновата киселина вече изтича в кръвния поток, и е започнала да атакува другите органи в тялото.

Ако имате високо съотношение на TG / HDL , тогава е време да помислите за друг тест – инсулин на гладно.

Кръвен тест – Инсулин на гладно (този тест не се прави рутинно, и е малко по-скъп).

Ако нивата на инсулин на гладно са високи (над 10-15 uU/ml), означава че увеличавате активността на ензима делта-5-десатураза, който е от ключово значение за производството на Арахидонова киселина. Добрите стойности за инсулин на гладно са под 10 uU/ml, а идеалния номер е по-малко от 5 uU/ml. Колкото са по-ниски нивата на инсулин на гладно, толкова по-дълго и по-добре ще живеете. Основното предимството на Зоната е точно това- намаляването на инсулиновите нива.

И въпреки това, можете да имате ниско съотношение на TG / HDL и нисък инсулин и синдрома на токсичните мазнини пак да е на лице. Най-често това са случаите с елитните спортисти, или хора, който се подлагат на тежки физически натоварвания.

Тест за съотношение на Арахидонова киселина и Айкозапентаенова киселина – AA/EPA – Златният стандарт

( Тестът за тези мастни киселини не е стандартен. Въпреки, че често се използва в различни изследователски проучвания, повечето лекари все още не са напълно наясно с това. За сега такива тестове се правят само в няколко лаборатории в Канада и САЩ, за които се изисква голямо количество кръв и лекарско предписание. За съжаление, нямаме информация за България, но все пак не пропускайте да попитате вашия личен лекар. )

Тестът за съотношението на АА/ЕРА е най-важният тест- златният стандарт за проследяването на нивата на айказаноидите. Това е тестът, който ви показва дали имате твърде много „лоши“, или твърде много „добри“ айказаноиди. Съотношението на АА/ЕРА – 1,5 / 3 показва, че „добрите“ и „лошите“ айказаноиди са в равновесие.

Кратка статистика показва, че съотношението при средностатистическия „здрав“ американец е повече от 12, а при европейците и хората в средиземноморския регион – между 6 и 9. Това означава, че американците не само са най-дебелите хора на света, а и с най-голям процент на възпаление.

Възможно ли е съотношението на АА/ЕРА да бъде твърде ниско? Да, възможно е. Ако е под нормалните граници, няма да имате подходящата възпалителна реакция, когато трябва. Ако съотношението е около 0.7 (както при ескимосите), тогава ще бъдете по-податливи на инфекции. Ако падне до 0.5, тогава риска от хеморагичен инсулт се увеличава.

Съотношението на АА/ЕРА е мярка за про-възпалителния потенциал на вашите клетки. Колкото е по-високо това съотношение, толкова са по-високи нивата на тихото възпаление във вашите органи.

Ако нямате възможност да си направите този тест за мастни киселини, може да се водите по показателите за добри и лоши айказаноиди, и да не забравяте да си пиете рибеното масло.

Показатели за злокачествени токсични мазнини

Арахидонова киселина

Препоръчителна доза Омега-3 мастни киселини EPA и DHA

(забележка на автора: препоръчваните количества от д-р Бари Сиърс се отнасят само за високо-пречистено рибено масло)

Арахидонова киселина

Източници: Toxic Fat: When Good Fat Turns Bad by Dr. Barry Sears; The Anti-Inflammation Zone: Reversing the Silent Epidemic That’s Destroying Our Health by Dr. Barry Sears; The Omega RX Zone: The Miracle of the New High-Dose Fish Oil by Dr. Barry Sears.
Copyright © 2013 www.vZonata.com

11 мнения за “Архидонова киселина”

  1.  

    За кръвните тестове, написали сте че вторият е инсулун на гладно. Току-що гледах интервю с Б. Сиърс където говори за същите 3 теста, но вторият изобщо не е инсулин на гладно, а е гликиран хемоглобин(HbA1c, glycosylated hemoglobin на англ.), другите 2 са си същите(aa/epa и Tg/hdl). По референтните стойности, които той дава(HbA1c-идеално 5.0 и надолу) съдя че говори за същото което вие сте нарекли в статията инсулин на гладно. Моля поправете си грешката, която е не само подвеждаща но е и опасна, представяйки си куп хора следвайки този съвет да се целят в стойности на инсулина 5, след като след бърз поглед на референтните стойности за инсулин в батко гугъл излиза 2,78-5,55mmol/l, стойности от рода на 10 и 15 за този кръвен показател изобщо не съществуват, докато за HbA1c идеалните референтни с-ти в лабораториите са 4,0-6,0, като 6,5 се счита за риск от диабет. Призовавам ви да си оправите грешката възможно най-скоро или ако аз нещо бъркам, поправете мен. Също, моля ви давайте мерните единици заедно със стойностите, защото има показатели които в САЩ мерят в едни мерни единици, тук-в други. Пример е глюкозата-тук референтните стойности са 4-6 mmol/l, там 72-108 mg/dl съответно можете да си представите съвет от рода на „Дръжте си глюкозата в зоната 72-100“,примерно,без да е дадена мерната единица след стойностите.

    1.  

      А ето и формули за конвертиране на гликиран хемоглобин в зависимост от използваната мерна система от клиничните раборатории

      Ако искате да превърнете бързо сегашните числа за HbA1c към новите числа по IFCC ето формулике
      Настоящ(HbA1c) – 2.15 x 10.929 = IFCC HbA1c
      Пример: 7.5% – 2.15 x 10.929 = 58.47 закръглено до 58.

      Обратното конфертиране
      IFCC HbA1c ÷ 10.929 + 2.15 = Настоящо HbA1c %
      Пример: 48 ÷ 10.929 + 2.15 = 6.54 закръглено към 6.5%

      Всъщност гликираният хемоглобин е важен маркер за хора в преддиабет или с диабет. Поддържането му в нивата препоръчани от д-р Сиърс предполага или намаляване на риска от достигане до такива състояния или при спазване на Зоната с всичките й елементи (балансирано хранене, прием на омега-3 мастни киселини, умерени физически натоварвания и практическа медитация)да се преобърнат някои здравословни състояния или да се намалят рисковете от появата им с годините.

    2.  

      Здравейте Nina,

      Таблицата, в която се говори за инсулин на гладно (fasting insulin) е от книгата на д-р Сиръс Toxic Fat. Пропускът е, че за стойностите не са посочени мерните единици – в случая uU/ml.
      За гликиран хемоглобин като кличинен маркер на Зоната д-р Сиърс говори за първи път в „Средиземноморската зона“ и в неговия textbook Metabolic Syndrome and Complications of Pregnancy. Тук той вече не говори за мерни единици, а за %.
      За да сте в Зоната този процент трябва да е 5. Близо до Зоната сте, ако този процент е 5,5. А ако е над 6% Ви чака доста работа.
      В textbook-а 5% гликиан хемоглобин ​​HbA1c е посочен като оптимална стойност за клиничен маркер за противовъзпалителна диета (не е задължително това да е Зоната, важно е да е противовъзпалителна). Другите два показателя, както сама отбелязвате, са абсолютно същите.
      Съществува разлика в мерните единици използвани в САЩ и Европа в клиничните лаборатории. Превръщането им става чрез определени коефициенти за различните маркери, тъй като това зависи от молекулното тегло на съответния маркер.
      За първи път в textbook-а срещам стойност за оптималното съотношение TG/HDL като маркер за противопъзпалителна диета, дадено в европейска мерна система, а именно да е <0.4 (mmoles/ml.

      Превръщането на европейските стойности за TG в щатски става като се умножи с коефициент 89.
      Превръщането на европейските стойности за HDL в щатски става като се умножи с коефициент 39.
      За глюкозата се умножава по 0.055
      За креатина – тук вече се дели на 88.

      Ще се опитам да проверя дали и за гликирания хемоглобин има различни мерни единици и ще споделя.

      Надявам се отговорът да е достатъчно изчерпателен.

  2.  

    Чудесен начин за достигане на здраве и идеална фигура.Най доброто рибено масло в България е Ultra omega 3 fish oil със 75% омега 3 .

    1.  

      Извинете,Откъде мога да купя рибеното масло което препоръчвате.Отговаря ли на изискванията които се коментират в зоната.

      1.  

        Здравей Георги,
        в София(предполагам и в другите градове) намерих Ultra Omega-3 (500 EPA,250 DHA)
        90 Softgels на фирма NOW в няколко аптеки
        на цена 49,99 лв.Само в кварталната ни аптека.аптекаря ми го намери и достави на
        цена от 36 лв.Огромна разлика в цената.

  3.  

    Toва е най- истинското хранене водещо до здраве и нормално тегло.Резултатите се постигат още първите два месеца Препоръчвам я на всеки , който се интересува от здравето си!

    1.  

      Всичко това е чудесно, само, че много сложно ми се вижда да готвя в зоната за 5 членно семейство. Все пак приготвям закуска, обяд или вечеря не на порция, а в тавата или в тенджерата. Сложно ми се вижда, защото всичко е в грамове или милилитри… и когато трябва да се готви в по-големо количество изпадам в ужас как да приготвя всичко това. Всеки член на моето семейство ще има различна таблица за блоковете ( или поне така разбрах ) и няма как да преценя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *